Македонски лист

Шпионин ли е бил Ванче Михайлов?

2008-10-30T19:24:00.000-07:00

Шпионин ли е бил Ванче Михайлов?

Материал на "Венстар"

През изминалите дни едно интервю в предаването Коритаров Live на Нова Телевизия разбуни духовете в Македония и България. И по-точно част от интервю с Костадин Чакъров, бивш политически съветник на Тодор Живков и Людмила Живкова. Там той между другото споменава, че Държавна Сигурност е търсела контакти с Ванче Михайлов и е го е подпомагала финансово.

Моментално македонската преса гръмна със сензационни заглавия от вида "Ванче Михайлов - комунистически шпионин на българското правителсто". В еуфорията си да експлоатират максимално медийния момент в някои македонски форуми се появиха съобщения, че Ванче Михайлов през цялото време бил издържан от комунистическото правителство. Като капак на "компетентността" на македонските писачи Тодор и Людмила Живкови бяха обявени за брачна двойка.

Нека да разгледаме фактите и да се опитаме да отговорим на въпроса дали Ванче Михайлов е бил комунистически шпионин.

Всичко започна с това интервю, публикувано от информационна агенция Фокус на 6 март т.г. Темата на самото интервю беше за дейността на българското правителство около честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Ето и частта, която разбуни духовете:

...

Водещ: Отначало започваме, “Културно наследство”.

Костадин Чакъров: 1975 година Людмила Живкова, която имаше силно пронационална ориентация, постави въпроса да се събира документация, да се събират източници, архиви и т.н., които говорят за автентичност за българската история.

Поради това бяха създадени две структури. Една структура в състава на Първо главно управление, разузнавателното. Отдел, който се занимаваше с това културно-историческо наследство.

Водещ: С шеф Емил Александров.

Костадин Чакъров: Да, с шеф Емил Александров. После той стана заместник-председател на Комитета за култура. Бяха пратени, сега да не употребя думата, сътрудници на този отдел и на това управление във Ватикана, в Дъмбартон, в САЩ, навсякъде където имаше български документи. Влезе се в контакт с Ванче Михайлов, няма да крия, след толкова години мога да кажа, че ДС му плащаше, издържаше го.

Водещ: На кого?

Костадин Чакъров: На Ванче Михайлов.

Водещ: Държавна сигурност му е плащала?

Костадин Чакъров: Да, да, защото той даде много... сега, тя не му даваше като сътрудник, тя го подпомагаше, защото той не беше в цветущо финансово положение. Той даваше много ценни документи за българската история. Тя не му е давала, грубо и вулгарно едва ли не да го заведе на отчет.

Водещ: Да, нямам това предвид.

Костадин Чакъров: Не искам да кажа това, просто го подпомагаше, финансово го подпомагаше.

Водещ: Колко време го е подпомагала ДС?

Костадин Чакъров: Поне 5-6 години.

Водещ: Преди да умре?

Костадин Чакъров: Не, от периода 1975-1981, 1982, 1983 година, нататък някъде.

Водещ: Той знаеше ли, че ДС му помага?

Костадин Чакъров: Не, едва ли. Той беше на възраст и работеше за България, а къде отива целият този извор от документи и т.н, не е необходимо...

Водещ: Как, по какъв начин са му давани парите? От хора около него?

Костадин Чакъров: От хора, които могат да го подпомогнат. Това не е престъпление, те не са му давани като подкуп или като някаква такава агентурна изпълнявана поръчка.

Водещ: Ясно.

Костадин Чакъров: Подпомагане по хиляди начини.

Водещ: Но това е било от службите за сигурност.

Костадин Чакъров: Да, от службите за сигурност.

Водещ: Това Вие със сигурност ли го знаете?

Костадин Чакъров: Със сигурност го зная.

Водещ: Това за първи път ли го казвате?

Костадин Чакъров: За първи път го казвам, да.

Водещ: Ванче Михайлов, ами те ще се гръмнат македонците.

Костадин Чакъров: Какво лошо има, че българската държава му е давала? Да не му е давал някакъв друг противник, национален или нещо друго?

Водещ: Чакайте тогава малко да направим едно отклонение само.

Костадин Чакъров: Ванче Михайлов е рожба на българската кауза, защо да не му даваме? Защо, какъв е...

Водещ: Добре де, не, аз не казвам “защо да не му давате”.

Костадин Чакъров: Това е ставало под егидата на служби. Не мога аз и вие да отидем и да му дадем ей-така пари. Установен е контакт, каузата за България, подпомага се...

Водещ: Установен е открит контакт или неоткрит контакт?

Костадин Чакъров: Контакт, сега не знам как се квалифицира контакт, но от обучени хора, които знаят как да разговарят на съответното равнище. Но да не го преекспонираме този случай, говорим сега за отдела. Това беше едната структура, втората беше “Културно-историческо наследство”, което беше една дирекция.

Водещ: То това променя много неща и около тази книга, на която е бил редактор Георги Първанов.

Костадин Чакъров: Да не отиваме сега, да не разтваряме толкова настрани. Нали имаме днес да говорим за...

Водещ: Само вметвам, защото нали се заговорихме...

Костадин Чакъров: Разбира се...

Водещ: Кое разбира се, че променя доста неща?

Костадин Чакъров: Променя, разбира се. Българската емиграция работеше много за България. Една част от тях беше...

Водещ: Значи по линия на “Културно наследство” е имало такова проникване в бившата югославска емиграция от българските служби...

Костадин Чакъров: Изключително. Да, във всичките структури емигрантски имахме много сериозна връзка.

Водещ: Казвате наистина доста съществено. То променя много неща около редакторската работа. Не само около нея, а изобщо концептуално променя.

Костадин Чакъров: За съжаление никой не иска да погледне, че ние бяхме една сериозна държава и доста сериозно си защитавахме историята, и настоящето, и миналото, а и бъдещето. Това беше едната структура.

Водещ: Хайде да не... , защото ще вземем...

Костадин Чакъров: Да не отиваме сега, там пак ще кажат някои, че отиваме към шпиони.

Водещ: Почнахме за Людмила Живкова, вижте за Ванче Михайлов почнахме...

Костадин Чакъров: Това си беше, пак казвам, една нормална, една благородна дейност, да съберем всичко каквото има по света за България.

...

Близо седмица след това интервю, на 12 март, агенция Фокус потърси за коментар г-н Георги Младенов, който е познавал лично и е работил с Ванче Михайлов. Тук можете да намерите пълния текст на това интервю.

От горните интервюта се вижда ясно, че Ванче Михайлов нито е получавал лично пари от българската държава, нито е имал нужда от такива. Той не е бил на нейна служба и не е изпълнявал нейни поръчки. Ролята на Държавна сигурност се свежда до това да осигури дискретни канали за връзка с него с цел българското правителство да се домогне до неговия архив. И всичко това през един сравнително кратък период в края на неговия живот.

Все пак за да се хвърли повече светлина върху тази тема в студиото на Нова телевизия бяха поканени проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, г-н Красимир Каракачанов, председател на ВМРО-БНД и по телефона бе потърсен отново г-н Костадин Чакъров. Тук можете да намерите пълния транскипт на разговора, публикуван от агенция Фокус. Освен с ясно изразеното становище на г-н Чакъров за "шпионската" дейност на Ванче Михайлов и естеството на интереса на българската държава към него, читателите ще имат възможност да се запознаят с интересни факти около дейността на ВМРО и за отношенията между ВМРО и българските правителства (особено комунистическото след 1945).

Провали се поредния опит да се очернят велики личности свързани с историята на българския народ само защото не могат да бъдат представени като "чисти" македонци.

Накрая бих искал да завърша с един виц от 80те години на миналия век и един съвет.

Питали Радио Ереван: Вярно ли е, че България изнасяла компютри за Япония?

От радио Ереван отговорили: Вярно е, ама не компютри, а компоти и не за Япония, а за Полша.

Нека медиите в Македония да питат по-често Радио Ереван преди да се впускат да разпространяват новини като тази за компютрите. А най-добре би било да черпят информацията от извора. В България има толкова много хора, които с радост биха споделили знания и лични спомени от близкото минало. При това подкрепени с много документи.

Новини за месец ноември

2008-10-30T19:22:00.000-07:00

Новини за месец ноември

"Кафе по македонски"-така е озаглавена една статия в един московски ежедневник.

На 28 октомври вечерта, група от четири руски дипломати се веселила в едно кафе, в центъра на Скопие. По първоначални данни, в момента в които споменатите дипломати решили да напуснат заведението и да се приберат по домовете си, към тях се приближил непознат мъж, който без всякакво обяснение ги нападнал и ударил някои от тях. Стреснатите гости тръгнали да си ходят, но на изхода на заведението били отново нападнати, този път от охранителите. В мелето, се включели и други непознати за руските дипломати лица.

Според сведенията им, македонските побойници били около 10-12 човека, като се предполага, че между тях е имало няколко "скинхедс". В резултат от схватката, дипломатическите представители на Русия били пребити. Успели да се доберат до местната бърза помощ, откъдето си извадили медицински уверения за нанесения над тях побои.

Няколко дни по-късно, руското министерство на външните работи изпрати нота до Македония, в което се изразява крайно възмущение от случилото се и се изказва загриженост за сигурността на руските граждани, пребиваващи на територията на страната.

На 15 ноември, в Скопие гостуваше Руския национален отбор по футбол. Резултата от мача-2:0 за Русия, не предващаваше това което стана в сектора с руските запалянковци. По публикации от македонската преса, вследствие на провокации и хулигански прояви, част от охраняващите македонски полицай навлезли в него. Въпреки, че упорито се крие от македонска страна подробности за случилото се, в пресата излязоха съобщения и снимки на които ясно се виждат окървавени лица на руски запалянковци. Дни по-късно се разбра, че в Скопие са задържани 6 лица от руски произход, на които е повдигнато обвинение за хулиганство. Повече от десет дни бяха нуждни на македонските правораздавателни органи да осъдят руските фенове на глоби от по 100-500 евро и двугодишна забрана за посещаване на Р. Македония. Два дни по-късно, на 17 ноември, Руската футболна федерация изпрати писмо до УЕФА в което я сезират за случилото се на трибуните на стадион "Градски" в Скопие. Основната причина, които според руските власти изиграла съществена роля за случилото се, е невъзможността на македонските полицаи да въстановят реда на трибуните.

По материали от: http://www.novoteka.ru/r/World/Europe/Yugoslavia/Macedonia

Историята на един Гевгелийски патриаршистки род

2008-10-30T19:21:00.000-07:00

Историята на един Гевгелийски патриаршистки род

Публикувано от "Ванче"

В този файл http://www.historiansclub.org/files/Istorija%20na%20semejstvo%20Dzundevi.pdf може да откриете интересна семейна хроника, на една днешна скопянка. Освен, че разказва историята на един македонски род, в работата на колежката от Белград могат да се открият и много интересни сведения за отношението на някои Гевгелийци, към нашето отечество-България. Какво ми направи най-силно впечатление? На първо място, скопската историчка се е постарала, въпреки оскъдната изворова литература да запознае (макар и много синтезирано) любопитните с развитието на Гевгели в края на ХІХ и най-вече, в първата половина на ХХ век. В посочените от нея източници обаче, дали нарочно или по незнание, тя не е споменала няколкото статии на български език за Гевгели, които също като нея са написани от македонци.

На второ място: Осезаемо си личи негативния като цяло (на моменти дори откровен) анти-българския дух на тази работа. На трето място: Каква фамилия са Джундеви от Гевгели?- Както самата авторка споменава, един от нейните прадядовци през 1904 година е убит от екзархистите в града. А това означава само едно. Нейният род е патриарѿистки, гръкомански, и като резултат-отново се потвърждава старата максима, че всеки патриарѿист (или негов наследник в днеѿно време в Р. Македония) е задължително анти-българин. Тази отдавна известна констатация за нас-хората по потекло от Македония, за съжаление днес се подлага на някакво "преосмисляне" от страна на някои български историци. Но нека да им простим невежеството, защото не всеки българин е с македонски корени, та да го разбере това. По нататък, научаваме че нейния прадядо е служил в сръбската войска по време на І световна война. Това не ме учедва-патриарѿист (анти-българин) разбира се, че ще избере другата алтернатива пред това да служи като повечето македонци в Българската армия. След Първата Световна война, авторката недобросъвестно избягва темата за кланетата и масовите гонения на българите-екзархисти от сърбите и тяхните слуги в Гевгели. За мен, това че тя следва история в Београдския университет, не е оправдание да скрива очевидни факти, освен ако ... нейния прадядо не е помагач на четите на сръбската пропаганда. Също така, когато авторката говори за лингвистичните умения на своя прадядо тя твърди, че той "... освен македонски, знае и сръбски"! Да оставим настрана поназайването на сръбски, но как да приемем че прадедо и "зборуваал" на македонски език, като тогава (след Първата световна война) такъв език още не е бил дори замислен. Стигаме и до Втората световна война. Спекулацийте стават все по-големи. Твърди се, че България е окупирала Македония. Добре, тогава защо крие кой е бил кмета на Гевгели, кои са били общинарите, кои са заемали обществени длъжности. Да не би българите от старите предели тогава да са се изселили в Македония??? Няма такова нещо. Хората на тези постове са били родени в Македония и колкото и да отричат някои днеѿни "историчари" в тази област, точно македонци и преди всичко местни граждани са заемали тези места. Нещо повече-в Кумановския край, този който въпреки преклонната си възраст участва най-активно в борбите с партизаните (днеѿните народни борци в Р.М.) , е тъкмо родения в село Коню, Кумановско- българина Кръсте Лазаров. За каква окупация можем да говорим, когато още преди правителството на Филов да се ориентира в обстановката, в края на март и през април 1941 година, в цяла Вардарска Македония се сформират от местни жители "Български акционни комитети"(чията цел е била преди всичко да настояват пред немските военни власти, българската армия да навлезе в областта, като до нейното идване поемат доброволно управлението в населените места)? Аз лично не мога да разбера от какво е недоволен прадядо и по това време. Защото въпреки, че тяхните комѿии, ги кодоѿат на местната българска македонска власт, че баба и плете чорапи на партизаните "... да прекарват по-леко студените дни" , че прадядо и има пуѿка и говори в двора, че "един път да се махне бугарската власт"и ще си купи не пуѿка, а топ-НпКОп не ги арестува. Да, това беѿе големия проблем на македонската власт в 1941-1944 година. Много хора, които трябваѿе да бъдат арестувани, съдени и осъдени, бяха пожалени. п защо, като само година по-късно същите тези "спотаени в ъгъла-невинни дуѿици" започнаха да се гаврят с хората, които ги съжаляваха, с тези които ги спасиха. Народът ни има една поговорка: "Храни куче, да те лае"... Една от тези "спотаени в ъгъла-невинни дуѿици" се оказва сина на нейния прадядо, който през 1948 година, започва да работи не къде да е, а в УДБ-а. А УДБ-а, за българина от Македония значи само две неща-гроб (често незнаен) или дългогодиѿен затвор, придружен с конфискация на имуществото, лиѿаване от образование, подигравки на публични места, побой над невинни деца в училище и т.н....Но въпреки всичко казано дотук, този които се интересува повече от "историята на рода Джундеви" от Гевгели (макар и написана в Белград), ще му бъде предполагам интересно да я прочете. За мен-тя е полезна история...

South East European Times : Косово и Македония имат различия по въпроса за очертаването на границата

2008-10-30T19:20:00.000-07:00

South East European Times : Косово и Македония имат различия по въпроса за очертаването на границата

Богомил Гюзел – един световен поет от Македония

Материал на: Милен Радев
пзточник: http://www.point-of-view.org/cat7.php?id=26

Богомил Гюзел е считан от мнозина за най-големия съвременен поет на Македония. пма издадени в страната и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Превежда Т.С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир и Киплинг. От 1999 г. е директор на фестивала Стружки вечери на поезията. Животът на Богомил Гюзел е белязан от ранно детство с жестока трагедия, която го прави съпричастен с изпитанията на македонците след 1944 г. Той е син на Димитър Гюзелов, когото покойният бай Коста Църнушанов нарече «бележит народен деец от Вардарска Македония, голям идеалист и патриот». Един от обвиняемите на Скопския студентски процес през 1927, Гюзелов е осъден на 20 г. тъмничен затвор. След амнистия докторът по философия е изпратен в изгнание в сръбската дълбока провинция като начален учител. Там, в Чачак се ражда през 1939 г бъдещият поет Богомил Гюзел.

Баща му се завръща със семейството в Македония след освобождението й през 1941 г. и става директор на радио Скопйе. Пламенен патриот, той посвещава всичките си сили за издигане културното и национално самосъзнание на живялото десетилетия под сръбски терор население на Вардарска Македония. Въпреки възможността да се изтегли с българската армия след септември 1944 г., Димитър Гюзелов остава при своите съграждани и понася с голямо достойнство издевателствата на процеса на т.н. «Народен съд». Като единствен от осъдените на смърт обвиняеми, неговата присъда е «чрез обесване» - според Църнушанов именно заради смелото му поведение в съда. Гробът на Димитър Гюзелов е неизвестен и до днес. През 2003 г. Богомил Гюзел издава стихосбирката «Опстанок» - «Оцеляване». В много от стихотворенията поетът се връща в мъчителното минало на своето семейство и на съгражданите си. Лирически строфи се редуват с дълбоко изстрадана лична изповед за останалата с десетилетия отворена рана от изтръгнатия брутално от живота му баща. Богомил Гюзел разказва с голяма интензивност и искреност как се е изграждала неговата творческа и национална идентичност. Двете стихотворения, насреща, сестро, да! и Досиета, които предлагаме в превод, вълнуват с актуалната в момента и за нас тема за достъпа до архивите и научаването на цялата истина за миналото. Същевременно, в тях има и повествователни нишки, които могат да ни помогнат да вникнем като българи по-добре в онези лични преживявания на мнозина в Македония - извън чисто политически наложените обстоятелства – които са допринесли за разделението на някога единната в културно-духовно отношение българска етническа общност. Досиета Докато дочакаме времето те да се отворят през 2000-та, бившите другари, а сега „господа", вече ги бяха преровили идобре обработили - последният път, изглежда, през 1992-тачрез една „неправителствена" комисия, в която влязоха и няколкоизвестни бивши доносници и информатори на УДБА и КОС – през тези дни се ширеха, наистина 'непотвърдени', слухове, чев скопската леярна Железарница се горят с тонове картотекитена белязаните, на онези, чието Nomen est omen, за да си спасятлицето пък онези, на които съвсем им беше нацапан задникът... Разбира се, подадохме и ние молба да си видим досиетата,макар че не очаквахме кой знае каква полза, дори и да ни ги дадат...На татко ми все още е дебело: започва (нарочно или случайно)с извадки от разпита (на сръбски) след неговия арестпрез май 1927-ма, като главен организатор на нелегалната ММТРО(за което е осъден на Скопския студентски процес на 20 години тъмница,но е амнистиран, заедно с другите осъдени студенти, под натискана вътрешната и международната общественост, след три и половина години). Следва'препис' от „Висшия военен съд на Ю А" (на сръбски, латиница)до Военния съд на V-та Армейска област, с който се потвърждавасмъртната присъда, но изменена (по молба на майка ми?) за изпълнениечрез разстрел вместо чрез обесване. Досието продължава с пълните показания(на българо-македонски) на долуподписания (липсва подписът)пред „Следствения отдел" на „Дирекцията за защита на народа"за неговата дейност от завършването на гимназията в Щип 1921-ва,и чак до „бягството на българската власт" есента на 1944. пзтъквасвоето чувство на „македонски българин" и радостта, с която се посрещагермано-българската окупация на Македония като „освобождение",след десетгодишното прогонване от „родината" и забрана за връщане.Но „възхищението" от присъединяването към „майка България" в хода на показаниятапостепенно гасне от все по-честите недоразумения и разправии с властите, с чиновниците-„пришълци", които така и не се подменят с обещаните„местни заслужили", а с „такива, които служат на всяка власт",и с нови „престъпници"... В приложената обемиста лична кореспонденцияпредимно с приятели и познати от Струмица и околността,които са го молили за помощ при тяхното назначаване на работа и служба, няма осезаеми доказателства и „материални деяния" за произнасянена най-тежката присъда. Напротив, към преписката е приложенасобственоръчна „жалба" до Министерството на вътрешните работи в Софияпротив „ военните власти в Демир Капия за убийството на кметана същото село по най-зверски начин", заедно с жена му, германка,„в положение в седми месец", извършено от български войницина 5 юни 1944-та, което известният полковник Апостоловискал да потули, като че били отвлечени от „шумкарите" – партизани, преоблечени в български униформи. При това жалващият сеобвинява същия полковник и затова, че „миналата годинапо негова заповед, посред бял ден, бяха убити с картечница 12 момчета от с. Ваташа, Кавадарско, за всеобщо възмущениена населението, без да бъде до сега изправен пред съд"...Пропуск на цензурата или на прочистващите досието,оставили този документ, който е можело да се използваи като „облекчаващо обстоятелство", или е бил без значение,предвид предварително произнесената присъда, може би още при ареста? Досието на брат ми пък имаше само страница и половина,с черно и плътно заличени имена на двамата доносници(брат ми все пак им разпозна имената на тези негови „приятели"),които съобщават, че той като гимназист на разходка в паркаим казал, като първо - че никога няма да заобича комунистите,защото те са убили татко му (което му била казала и майка му);и като второ - че няма доброволно да стане член на Младежкатаорганизация, нито пък мисли да се запише за трудова бригада,с току що прекарания плеврит, от който едва се отървал жив...(Но все пак му се наложи да отиде на строителството на линията Шамац-Сараево!)Нито дума за това, защо го арестуваха по-късно като седмокласник през август 49-та,само защото най-добрият му приятел беѿе руснак (а руснакът не го и пипнаха,тъй като си имаше все още руско гражданство), или поради това, че четеше руските класици в оригинал от библиотекатана Киселинов (който също беше арестуван, но и за друго)...Нито дума и защо беше наказан, а не (о)съден, да троши камъниза вилата на Лазо в Преспа цели три месеци, та чакдокато УДБА-шът следовател по-късно му признал, че ето нà,случайно не знаели, че бил още малолетен, та ще трябвада го пуснат – иначе му била в кърпа вързана и присъда за Голи Оток...Нищо, разбира се, няма и за крайната ликвидация, която му я тъкмилипо време на службата му във войската 1958-59-та в Птуй,в далечното Прекумурйе, когато като понтонджия поставял мостпрез някаква пълноводна река през оная люта зима, газейки с пълно снаряжениевъв вода до гушата и трошейки сантиметри дебел лед, но го спасил и пощадилзаради получената треска - според по-сетнешното негово твърдение - същият онзи македонец-старшина, който трябвало да му нагласи 'нещастния случай'. За сестра ми, вече с половината от презимето на мъжа си,и за мен - светкавично, само три дни след нашата молба,ни съобщиха, че „НЕ Е УСТАНОВЕНОлично досие по политически и идеологически причини",с печат и подпис на актуалния председател на Комисията...Така официално и за винаги ми избелиха миналототези, на които дори не им беше нужно да си задраскват с черно имената. Но все пак, частично бе и по моя вина.След падането на Ранкович 66-та, когато току що се върнахот Сараево от моя войниклък в ЮНА (случкатабе достойно отпразнувана на учение някъде из Боснадо късно след полунощ, след като чухме новината по ЮРТ),същата ранна есен ми се обади по телефона един училищен приятел,който работеше в полицията, да ми каже, че бих могъл да си видядосието при него „е-хей, толкова дебело!", ама предварителнотрябвало да знам, че в него имало 'доноси' от достамои колеги, които до сега може би съм ги смятал за приятели,поне такова било неговото първо впечатление при беглото прелистване... Признавам, бях поставен на тежко изкушение и тъй катобеше петък по обед, го попитах дали мога да му съобщяв понеделник за моето решение, дали искам да си видя досието или не.п наистина, целия уикенд само се питах и умувах, и дажеразговарях за това с жена си, невенчаната (понеже беше англичанка,за сключването на нашия брак първо трябваш е да търся 'връзки'),но тъй като и двамата вярвахме в обявените неминуеми „реформи",все пак се реших и в понеделник се обадих на моя познат:„Да, бих искал да си видя досието, ако трябва и при тебе..."Последва дълга и многозначителна пауза: „Съжалявам, но току щополучихме заповед да затворим отново всички досиета!"Не знам дали това беше някаква игра, или старата политикана „топло-студено", но тогава това завърши така, още преди да почне. Както и така наречените „реформи"... За моята съпруга,(макар и сключването на брака все пак да беше одобрено)скоро ми се наложи да платя и солидна глоба, защотоне съм бил регистрирал нейния престой като на 'чужденка',а аз самият бях обявен за „анархо-либерал"и след завръщането от Америка ме изхвърлиха от работното място... Но както и да е, със или без 'досие', всичко може да се научи,без значение, дали някои имена са с черно заличени или някоиподробности са изтрити, като че ли не са се случвали...Така и историята все още си почерняме и избелваме. Дали сега съм по-честен и по-чист, след като съм избелени нещо като 'правоверен'? Простено да им е за това,но и аз все пак бих искал да си запазя правото на избор,пък ако ще и да съм и 'еретик'. (Впрочем, тъкмо това означаваи гръцката дума хаиресис=избор, а 'еретик' е 'онзи, който избира'.)пзвън притесненията на съдбата, наложена ни отвън или развила се отвътре,като пружина, която с времето сама се разхлабва.Ако аз съм готов да им простя на онези с 'почернените' имена,дано и те да могат на мен да ми простят това, което съм 'заработил',и сигурно заслужил, щом съм могъл да го нося цял живот -и поне докато съм все още жив, да хвърля поглед в това досие мъртво. Така май завършва и тази 'одисея' с моето 'досие' - от Падението в Ада до някакъв „нов ѿанс" на Небето, защото, изглежда, че само клетвите и молитвите са човешки, а примиряването между 'правоверните' и 'еретиците' е от Бога. насреща, сестро, да! На твоята втора изложба със скулптури-обекти през декември 1994-та,на самия вход ме потресе открехнатият гроб от стоманена ламарина....Гробът на Татко! Ти овеществи онова, което досега не успявахме да намерим - да откриеш гроба му,който той, всъщност, така и не е получил,за да изчезне (според джелатите) и от (с)помена. Подтискахме дълго наистина и ние спомена за него,като че ли за да го премахне окончателно -моята първа, по гимназистки незавършена проза,почваше със заглавието: „Как да се убие своят татко?"(Разбира се, ако е нужно, и втори път, поне в мислите,но освобождаващо, тоест - от моята собствена ръка...)п слабо го споменавахме помежду си,освен ако нещо не ни заболеше премногоот онова, което прочитахме в печата (периодично възобновявано)за „предателя, осъден от 'Народния съд' на смърт 1945-та". п така до преди две-три години, когато ти дойде при мен силно развълнувана,за да ми кажеш, че твой познат ти преразказал(след като предварително те питал, дали си готова да чуеш това)признанието, което той чул от някакъв очевидец (който все още бил жив),че татко бил всъщност зверски убит с лопата(с която чистел боклука по двора на 'Наказателното учреждение')от Б. Ч., известения УДБАШ, малко или повече пийнал,с думите: „Ето ти на тебе, 'философе', по чутурата!"и така татко умрял тогава в ужасни мъки под ударите на лопатата а не, както е било послепредадено на Мама, когато тя веднъж се върна обезумялаот „свиждане" с неизпразнената бохчица храна за него,че 'Мито', заедно с другите осъдени на смърт, бил изведентова ранно утро на разстрел някъде накъм Зайчев рид и бил веднагазакопан в общата (от тогава нарочно неидентифицирана) яма. Още една провокация или истината? се питах аз в себе си(търкайки гърба си до болка о стената на терасата в къщи)докато ти, плачейки, ми преразказваше показаниятана този самонарекъл се очевидец, който бил присъствал на случката като стражар.Той живеел в Гьорче Петров и бил, както казал, готовда ни го повтори това и на нас - дали да го чуем и ние лично?Това беше твоят въпрос. И, разбира се, дали сме готови?Аз съм готов, казах. п дори да му предложа на този очевидецда запишем свидетелството му на магнетофонна лента, ако той се съгласи. Но какво бихме имали ние от това? си помислих после.Другарят Б.Ч. е покойник и вече е влязъл в нашата историякато „заслужил борец" и за други, може би истински заслуги,когато (заедно с другите „борци-кьорци"?) изхвърлил татко ниот нея като „предател", и ето - буквално със собствените си ръце и лопатасамоволно изпълнил смъртната присъда, макар и преждевременно.Него, докато е бил жив, никой не го е давал на съд (нито му е минавало през ум)за това, че той самият 'се осъдил' да й произнесе присъдата и да станеджелатин на своята жертва, тъкмо обратното, вероятно са го и похвалили,за дето така самоинициативно изпълнил смъртната присъда и то още по-подходящо, отколкото с кирка(както гласи още една версия според друг разказ на 'очевидец'). Нейсе, отложихме решението дали да се изправим очи в очи с този очевидец от немайкъде за по-късно... От тогава си мисля:ако очевидецът (очите да си извади!) толкова дълго е крилпоказанията си като тайна на своя живот, от страх или от сметка,защо ли тъкмо сега му е дошло наум да ни я изтъпанчи - за да сме му ние пазители на тайната? За да се опитаме да започнем нов съдебен процес?!Та убиецът е вече мъртвец, а убийството му е „злодеяние с изтекла давност"(макар че, глобално и локално взето, злодеянията против човечествотоили човечността нямат давност, поне така се казва, нали?).Дали сега да си отмъстим на неговия син, който е още жив,както другарят Б.Ч. се опитваше цял живот да ни отмъщава?(За какво ли пък той, 'душевадецът', е имал да ни отмъщава на нас,това е вече друга приказка!) Но аз случайно знам,че синът му се срамил от баща си, докато онзи бил все още живи, казват, отдавна не искал и да чуе за него. Затова очевидецът, преди смъртта и на него да му склопи очите,нека довери сам тайната си на някой друг, пък дории за 'историята', ако собственото свидетелстване толкова го притиска. Нали историята я правят очевидците (заедно с очевадците?),а съвсем не ние - наследниците на техните онемели жертви... Но тези преразказани показания на очевидеца (или очевадеца, все едно)теб, сестро, изглежда те накараха да му открехнеш плочатана татковия, до сега ненамерен, гроб.п така, най-накрая, му пусна душата(която беше допълнително притисната и от нас)да си се смеси свободно с нашите и от сега нататък да диша заедно въздуха, който и ние дишаме. Превод от македонски:

Милен Радев

South East European Times : Косово и Македония имат различия по въпроса за очертаването на границата

2008-10-30T19:18:00.000-07:00

Публикувано от Grimnir

South East European Times коментира различните позиции на косовските и македонските политици за общата храница.Косовският премиер Агим Чеку заяви в четвъртък (23 ноември), че не иска въпросът за очертаването на границата с Македония да бъде включван в предложението на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари за статута. По време на среща с Чеку в Прищина обаче македонският вън�?ен министър Антонио Мило�?оски заяви, че страната му все още иска въпросът за границата да бъде ре�?ен преди или по време на обявяването на окончателния статут.

�?зданието говори и за доклада на ПРООН, публикуван миналия месец, според който Македония трябва да увеличи своите експортни възможности и да вдигне бариерите пред вън�?ната търговия. Тя трябва също да осъществи реформа на данъчната система, да осигури балансиран бюджет в средносрочен план и да намали участието на правителството в икономиката.

�?звестен като "Доклада от експерти на високо ниво", документът на ПРООН предлага препоръки за ускоряване на икономическия растеж. В него се констатира, че Македония е завър�?ила първата вълна от реформи -- включително освобождаване на цените и либерализиране на търговията - но все още страда от недостатъчна интеграция в световната икономика, корупция и прекалено влияние на деловия сектор върху политиците.

"Мерките, посочени в доклада, са взаимно свързани и всички препоръки трябва да се изпълнят в съответния ред, за да се постигне желаната цел," каза Джозеф Брейда, ръководител на екип към Комисията от експерти на високо ниво за Македония. "Опитали сме се да представим реалистична картина на това какво може да се постигне в Македония през следващите десет години и сме предоставили пътна карта на мар�?рута, по който трябва да се върви напред."

Конкретните стъпки включват раз�?иряване на кредитирането на експорта, насърчаване на експортното застраховане и премахване на някои бариери пред вън�?ната търговия. В доклада се препоръчва скоростно либерализиране на капитала, намаляване на правителствения контрол, реформа на данъчната система и приватизиране на второстепенните правителствени дейности.

"Това, което трябва да се направи през следващия период, е да се насърчи динамиката на частния сектор и да се подобри ефективността на държавния сектор, заяви постоянният представител на ПРООН в Македония Мария Луиза Силва Мехиас.

Според заместник-премиера Зоран Ставревски икономическата политика на страната е на прав път, а правителството трябва да засили изпълнението й. "Докладът предлага конкретни мерки и ре�?ения за тяхното прилагане, а крайната цел е ускорено икономическо развитие, което трябва да допълва пропуснатото до момента," каза Ставревски.

Председателят на Македонската икономическа палата Бранко Азевски обаче смята, че е необходима основна промяна на политиките от миналото. "Някои активи трябва да се прехвърлят от социалния пакет към сектора за развитие," каза Азевски. "Това ще създаде климат за привличане на чужди инвестиции и по-динамичен растеж."

Според Ванчо Узунов от Скопския университет ключът към ускорено икономическото развитие е макроикономическата стабилност. Нестабилността в тази област ще ограничи Македония до краткосрочен икономически растеж, казва той.

South East European Times допълва новините си за Македония с дописка за срещата на Никола Груевски с унгарския премиер Ференц Дюрчани на 23 ноември., който му каза, че целта на Македония за присъединяване към НАТО през 2008 г. е реалистична. Дюрчани добави обаче, че трябва да се осъществят важни реформи, особено онези, свързани с другата цел на Македония - за присъединяване към ЕС. Държавниците обсъдиха още новите икономически реформи в Македония, особено данъчни намаления и усилията за създаване на свободна търговска зона, която да привлече повече чужди инвестиции.

Също в четвъртък Македония сформира своя първи полк за специални операции. Новото подразделение е част от стратегията за реформа в отбраната, насочена към изграждане на мобилна и добре обучена професионална армия.

Отбелязва се и, че Македонският Съдебен съвет поема функциите по избирането и отстраняването на съдии -- нещо, което по-рано се вър�?е�?е от депутатите в парламента.

Над 600 съдии в Македония са гласували в сряда (15 ноември) тайно за избора на осем члена на новия Съдебен съвет. Съветът поема функциите по избирането и отстраняването на съдии -- нещо, което по-рано бе под контрола на депутатите. Той ще има също така правомощия да отнема имунитета на съдии и да проверява тяхната работа.С тези промени започна важна част от съдебната реформа в Македония. Двама съдии от държавния Върховен съд -- Васил Гърчев и Бекри �?сени -- станаха членове на съвета. �?збрани бяха и Боян Ефтимов (Втори първоинстанционен съд в Скопие), Любин Алексиевски (Охридски съд) и Александра Зафировска (Тетовски съд), плюс други трима съдии от апелативни съдилища -- Ру�?ка Папарова (Щипска област) и Миру�?а Еленовска и Вели Ведат (Скопска област).

"Основите на новата съдебна система в Македония се полагат днес," каза министърът на правосъдието Михайло Маневски. "Надявам се, че съдиите, които първи ще упражнят правото да избират членове на съвета, ще изберат най-добрите кандидати." Подготовката за конституирането на съвета се очаква в средата на декември, каза той.

"Съдиите, избрани в Съдебния съвет, имат огромна отговорност, тъй като са членове на орган, който трябва да осигурява и гарантира независимостта и суверенитета на съдебната система," каза Рахилка Стойковска, председател на комисията, отговаряща за избора. Тя потвърди, че гласуването за членове на съвета е станало без инциденти и нередности.

Трима допълнителни членове на съвета ще бъдат избрани от парламента в открит конкурс, а двама членове, предложени от президента, ще бъдат избрани от депутатите. Министърът на правосъдието и председателят на Върховния съд също са членове на съвета, с което общият им брой става 15.Системата за избор представлява коренна промяна в сравнение с практиката в миналото. По-рано членовете на съдебния съвет се избираха от парламента, което воде�?е до непрекъснати обвинения в политически пристрастия.

International Herald Tribune :България ще подкрепи Македония по пътя към НАТО

2008-10-30T19:16:00.000-07:00

International Herald Tribune :България ще подкрепи Македония по пътя към НАТО

Публикувано от Grimnir

Българският външен министър пвайло Калфин подкрепи желанието на Македония да се присъедини към НАТО и ЕС, коментира International Herald Tribune .“Надявам се, че през 2008 Македония ще бъде поканена да се присъедини към НАТО, което е важно не само за нас, а за целия регион, “ коментира Калфин пред репортери, след срещата си с македонския външен министър Антонио Милошоски.Македония, Хърватска и Албания се надяват на ранни покани за присъединяване към НАТО, но засега алианса отказва да определи дата.

Калфин също каза, че като член на ЕС, България ще подкрепи допълнителното разширяване на блока. Двамата външни министри подписаха и новия визов режим за македонски граждани в България, който е налижен от влизането на страната в ЕС.

“Не съм доволен от тези визи, но се надявам, че те са само временна мярка, “коментира Милошоски. “Но благодарение на българското решение визите да са безплатни, мисля че транспорта и комуникациите между двете страни няма да пострадат много.”

International Herald Tribune цитира и австийския външен министър Урсула Пласник, според която Македония има бъдеще в ЕС, но много зависи от усилията и да се бори с корупцията и да защитава сигурността на гражданите. Австрия активно подкрепя желанието на страната за членство, но много зависи от постоянните усилия на Македония за решаване на тези проблеми. Пласник добави, че трябва да се търси увеличение на чуждестранните инвестиции, които да повишат икономическия растеж и да намалят безработицата.

По рано през Ноември, ЕС предупреди Македония за проблемите с корупцията и напомни, че страната трябва да забързза реформите си, ако иска начална дата за започване на преговори за членство.

От “Македонски лист” питаме дали е възможно страна, която ежедневно фалѿифицира историята на региона, да бъде свободно приета в ЕС. Според нас Македония трябва първо да изчисти въпроса за характера на населението в страната и за неговия език, и чак след това ще има стабилна основа за присъединяване към ЕС.

Le Courrier de la Macédoine“За ползите на Македония от приемането на България в ЕС”

2008-10-30T19:14:00.000-07:00

Le Courrier de la Macédoine“За ползите на Македония от приемането на България в ЕС”

Публикувано в Интернет на 12 ноември 2006.

За Македония влизането на България в Европейския съюз е добра новина. В него те виждат възможност за икономическо развитие на източните части на страната. Въпреки положителните перспективи се срещат противоречиви мнения сред македонските граждани и политици. Според Васка Николовска от Скопие ситуацията няма да се промени и “ако това изобщо бе�?е възможно, то отно�?енията между двете страни досега да се подобрили”. Според нея пътуванията на гражданите от едната в другата страна значително ще намалеят, поради въвеждането на визи за македонските граждани от страна на България. Въпреки че тези визи най-вероятно ще бъдат безплатни важна роля ще играе самата психологическа бариера, че е въведено ограничение.

Димитър Мирчев, президент на Европейското движение в Македония също донякъде споделя тази гледна точка и се надява стокообменът между двете държави на не намалее. Както казва той самият Македония вече е преживяла негативите от присъединяването на Словения към ЕС през 2004 и се надява това да не се повтори. При всички положения според него присъединяването на България към ЕС ще има благоприятно влияние върху икономиката на Македония. Според него сега е най-благоприятният момент да се постави въпросът за македонското малцинство в България, с политическата и институционална помощ на ЕС.

Политиците проявяват много повече оптимизъм от колкото обикновените граждани. Според депутатката от ВМРО - НП Валентина Божиновска приемането на България в ЕС ще отвори нови икономически перспективи и пред Македония. Чуждите капитали, които вече са в България “няма да заобиколят и Македония”. Според нея ще има и положителни аспекти в развитието на източните части на Македония, където евентуално може да бъде изнесена част от дейността на предприятията от българските части на Родопите.

Според Ванчо Узунов, професор по икономика в Юридическия факултет към Скопския университет “Св. Кирил и Методи” потенциалните ползи са най реални именно за източната част на Македония, “но в този регион липсва квалифицирана работна ръка, което може да се отрази върху икономическото и развитие.

”По въпроса за двойното гражданство:Тенденцията за увеличаване броя на молбите за българско гражданство сред македонците поражда безпокойство за добрите взаимоотно�?ения между двете страни. Наскоро Съдебното Министерство на България заяви, че близо 20 000 македонци за кандидатствали за двойно гражданство. Един �?офьор на такси от Скопие, пожелал да запази анонимност обяснява, че е един от хората, които кандидатстват и на въпросът “Защо?” той отговаря: “За да стана европейски гражданин.”

На друго мнение е Горазд Поповски-млад адвокат от Охрид. Според него с влизането на България в ЕС броят на молбите за българско гражданство ще се увеличи и това ще принуди страната да затегне режимът за получаване на българско гражданство.

Една част от политиците в Македония смятат, че кандидатстването за българско гражданство е продиктувано както от политически така и от икономически причини. Според Яни Макрадули “приемането на България в ЕС ще увеличи още повече броят на кандидатурите и желанието на някои македонски граждани да получат български паспорт. Но на�?ата мисия е да работим за облекчаването на визовия режим за македонските граждани.”Въпреки че много въпроси остават отворени, всички са на мнение че Македония трябва максимално да се възползва от успеха на България, за да осигури собствената си интеграция към ЕС.

“�?майки пред себе си примера на България и Румъния, имаме възможност да анализираме техните успехи и трудностите, които двете държави срещнаха до тук в процеса на интеграция. Българският пример е важен за Македония за постигане на ръст в икономиката, в чуждите инвестиции, както и положителна насока в развитието на социалната и съдебната сфера по пътя към Европа”, констатира Димитър Мирчев с оптимизъм.

Още за Георги Пулевски

2008-10-30T19:12:00.000-07:00

http://antipunkt.blogspot.com/2006/04/blog-post_114565069350066306.html

Книгите на Георгия Пулевски, финасирани от сръбската държава през 70-те години на 19 век, са били забравени още преди смъртта на автора им. Още повече, че в тях се е предлагал модел на македонизма като локален вариант на сръбството. Ръкописите му от по-късно време, които се пазят и до днес в Народната библиотека в София, бяха издадени за първи път преди 2-3 години. Дейността му е била без обществени последствия. Съвременниците на Пулевски не са го поставяли редом до личности като Пърличев, Шапкарев или Цепенков. Например няма нито един пример деец на ВМОРО да цитира Пулевски и негови текстове. Старецът е доживял живота си в България с българска държавна пенсия като борец за освобождението на България без да оказва влияние върху развитието на екзархийска Македония.

Кръсте Мисирков е не по-малко гротесков случай на ранен македонизъм. Гръцки и сръбски възпитаник, ученик на сръбската школа в македонизма на Стоян Новакович, той никога не скъсва с българщината. Само една година след издаването на "За македонцките работи" той се отрича от идеите си. Впоследствие в биографията му се редуват македонистки и великобългарски периоди. Умира през 20-те години на 20 век като български учител и провинциален училищен директор извън Пиринска Македония. Още веднага след 1903 "За македонцките работи" е била унищожавана от македонски революционери на ВМОРО поради антибългарщина. Постепенно Мисирков е бил напълно забравен и споменът за него е възкресен едва след 1944 в СР Македония. Влиянието му върху екзархийска и ВМРО-ска Македония е било нищожно. Впрочем и днес внуците му живеят в София...

Заключение. Антибългарският македонизъм преди 1944 никога не е бил масово социално-психологическо явление. Неговите поддръжници са били обикновено свързани в отделни периоди от дейността си с небългарски политически интереси - и Пулевски, и Мисирков, и Чуповски са били на сръбска служба или със сръбско образование. И това никак не е случайно. Както твърди скопският академик Иван Катарджиев, ключово значение за изграждането на македонската нация са имали откъсването от останалите българи след 1918 и създаването на югославската СР Македония след 1944. Пак според него пълното отделяне от българщината е било възможно само за младите генерации македонци, израсли без контакт с България. Но големият въпрос е кои да бъдат истинските герои на днешна Македония - български интелектуалци и събирачи на автентичен фолклор като Миладинови или слабо образовани зидари, автори на просръбски литературно-исторически мистификации като Пулевски?

Папирусът намерен при Дервени, Солунско

2008-10-30T19:10:00.000-07:00

Папирусът намерен при Дервени, Солунско

През лятото на 1962 година, група гръцки учени проучват една могила в близост до село Дервени (славянско име), Солунско. Попадат на свитък папирус, който според думите на откривателите му е “... чисто черен, невъзможен за преглед и установяване дали изобщо има на него написано нещо или не.”

Минават се повече от 40 години. Постепенно с навлизането на новите технологии и в областта на проучването на археологическите артефакти, става възможно този паметник на древността да бъде разчетен. Според някои публикации в пресата на Р. Македония, гърците нарочно са криели този надпис, защото още тогава-т.е. при намирането му е установено, че езика на който е написан не е на някой от познатите древни елински езици.

Всъщност с какво този папирус е интересен? На първо място с това, че според повечето автори той е съставен по време на управлението на Филип ІІ Македонски, като най-често употребяваната година е 340 година преди Хр. Според публикуции от пресата в Република Македония, езикът на които е написан текста е непознат, като очевиден е опита, да се насочи вниманието към смятам-фриволния засега извод, а именно, че текста е написан на “древен македонски език”.

Ако засега се въздържим от някои категорични твърдения, то можем да изчерпим настоящата тема с това, че този папирус за пръв път става известен едва през 1997 година, когато група уважавани експерти от западни университети го обнародват в периодични научни издания.

Новини за август

2008-10-30T19:09:00.000-07:00

На 2 август, Р. Македония отбеляза 103 години от �?линденското въстание и Кру�?евската република и 62 години от Първото заседание на АСНОМ, на което бяха поставени юридическите темели на македонската държава. Двете исторически дати и тази година се отбелязват с традиционален общонароден събор на легендарния Мечкин камък в Кру�?ево и Мемориалния център в Пелинце в близост до македоно-сръбската граница. Втора година поред Македония не изпраща делегация в манастира “Св. Прохор Пчински”, в който на 2 август 1944 г, на Първото заседание на АСНОМ е взето ре�?ение за създаване на държава, преди всичко заради обструкциите на Сръбската православна църква, която владее манастира. На �?линденското тържество на Мечкин камък говори македонския президент Бранко Цървенковски, а председателя на Събранието Люби�?а Георгиевски изнесе реч в Мемориалния център на АСНОМ в Пелинце. В легендарното Кру�?ево бяха открити традиционалните “Десет дни Кру�?евска република”.

• По повод националния празник –�?линден, благопожелания до президента Бранко Цървенковски изпратиха много държавници, информира Канцеларията за отно�?ения с обществеността на президента на РМ. Между тях са президента на Руската федерация Владимир Путин, президента на САЩ Джордж Бу�?, папа Бенедикт ХVІ, президента на �?талия Джорджо Наполитано, президента на Пол�?а Лех Качински, президента на Черна Гора Филип Вуянович, председателствуващия с Председателството на Босна и Херцеговина Сулейман Тихич, президента на Арабската Република Египет- Хосни Мубарак и др.• От сбирката на градските костюми от �?нститут и Музей в Битола, от един от най-знаменателните периоди за града, края на 19 и началото на 20 век, бе изработена изложба от 30 фотографии, ексклюзивен каталог и бро�?ура като изгледи. Етнологът Наде Геневска- Брачич от �?нститута и Музея в Битола е автор на изложбата "Градски костюми", които в момента е изложена в Културно информационния център в София, в България. • На 8 август, се проведе панахида по повод 5 годи�?нината от кървавите събития, при Карпалак-Тетовско. Тогава, прилепски резервистки конвой от пет автомобили и 120 ду�?и налетя на засада при местността Карпалак. На 8 август 2001 година в отбрана на независимостта, териториалния интегритет и сувернитет на държавата, загинаха Нане Наумовски, Са�?о Китановски, Бранко Секуловски, Горан Миноски, Марко Деспотоски, Ердован Шабаноски, Любе Груевски, Дарко Веляноски, Пеце Секулоски и Веби Ру�?идоски, всички от резервния състав на Македонската армия от гарнизона в Прилеп.• На 10 август, в Р. Македония бе отбелязано 5 годи�?нината от събитията при Люботенските егреци. На тази дата, през 2001 година въоръжени части на армията на Р. Македония, попадна на минно поле, в резултат на което осем ду�?и загинаха, а други осем бяха ранени.• На 13 август 2006 година, бяха навър�?ени пет години от подписването на Рамковия договор, с които се постави началото на умиротворяването на бив�?ата югославска република Македония.• На 14 август, в град Охрид започна 39 Международен семинар за македонски език, литература и култура. В него участвуват над 90 слависти, балканисти, университетски професори, преводачи и студенти по славянистика и македонистика от 23 страни в света.• На 21 август, с представата на румънския хор “Мадригал” в църквата Света София, в Охрид завър�?и 46-то “Охридско лято”. В рамките на тази годи�?ната официална и офф-програма на Охридско лято, от 12 юли до 20 август се проведоха повече от 30 концерти, 13 драматически и три балетни представи.• На 21 август, в Струмица завър�?и 43 �?нтернационална струми�?ка художествена колония , чийто покровител бе�?е Министерството на културата на РМ. В работата на тази международна художествена манифестация това лято участвуваха 20 художника, мозайкаджии и склуптори от Германия, �?талия, Швеция, Китай, Пол�?а, Сърбия, България, Гърция и от Македония.• От 22 до 26 август, в град Битола се проведе Младежкият арт-фестивал “Битола отворен град”. �?зложбата на художествени фотографии, арт-филмове, театрални и поетически представи на отворено, афро и реге-музика, акробатика с огньове, индийски танци, улични забави и музикален хепенинг с повече алтернативни музикални групи от Македония и чужбина, - е предложението на манифестацията “Битола отворен град”. • На 28 август в град Щип, бе представено английското издание на една от книгите на Александър Донски, в която авторът застъпва твърде оспорваното мнение за връзка, която евентуално съществува между някои американски президенти и населението на Македония, преди векове.• На 28 август, събранието на Р. Македония със 68 гласа “За”, 22 “против” и нито един “въздържал се” избраха новото Правителство на Р. Македония, което е водено от Никола Груевски. Зам. председателя на Правителството са: Зоран Ставревски от ВМРО-ДПМНЕ, който ще бъде задължен за европейските въпроси, �?мер Селмани от Демократическата партия на албанците за провеждане на Рамковия договор, който е и министър за здравеопазването, Габриела Коневска- Трайковска от ВМРО-ДПМНЕ за евро-интеграции и Живко Янкуловски от Новата социалдемократическия партия на земеделието и образованието. Министрите без ресор са Глигор Та�?кович и Веле Самак от ВМРО-ДПМНЕ, които ще се грижат за привличане на чуждестранни инвестиции, както и Аднан Кахил от Партията за движение на турците в М-я. Нов министър на финансиите е Трайко Славески от ВМРО-ДПМНЕ, Министерството на вътре�?ните работи ще ръководи неговата съпъртийка Гордана Янкуловска. Министър на отбраната е Лазар Еленовски от Новата социалдемократическа партия, на вън�?ните работи Антонио Мило�?оски от ВМРО-ДПМНЕ, на правосъдието Михайло Маневски от същата партия, а на земеделието, горите и водостопанството Аце Спасеноски от Социалистическата партия. Министър на труда и социалната политика е Любчо Ме�?ков от Либераланата партия, на транспорт и връзките Миле Янакиески от ВМРО-ДПМНЕ, а на образованието и науката Сюлейман Ру�?ити от ДПА. Министър на икономиката е Вера Рафаеловска от Новата социалдемократическа партия, на културата �?лириян Бекири от ДПА, на местното самоуправление Зоран Конановски от ВМРО-ДПМНЕ, а на екологията �?мер Алиу от ДПА. Президентът на Р. Македония- Бранко Цървенковски, след гласуването прие новия правителствен състав на традиционалното тържествено приемане.• На 31 август, министърът на Вън�?ните работи на Р. Македония Антонио Мило�?оски, проведе разговор с Лиана Димитреску-заместник-председател на Дружеството на македонците в Румъния и депутат в Румънския парламент

Любчо Георгиевски с български парспорт

2008-10-30T19:07:00.000-07:00

Любчо Георгиевски с български парспорт

Публикация на: вестник Стандарт (www.standartnews.com)

Бившият македонски премиер и неформален лидер на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски е получил българско гражданство в края на май, съобщи агенция Фокус. Тогава е издаден документът за гражданство с подписа на вицепрезидента Ангел Марин. Указът му е бил връчен в хотел-ресторант "Кристо" в старата част на Благоевград. За получаването на новите документи Георгиевски е спазил всички процедури по изчакване и съгласуване между отделните ведомства, а внесените документи са от края на 2005 г. Адресната му регистрация е в Благоевград и е била оформена миналата седмица. В молбата на Любчо Георгиевски за българско гражданство е посочено, че неговите родители по произход са българи и е приложен съответният документ, издаден от Агенцията за българите в чужбина.

Любчо Георгиевски спечели депутатско място в новия македонски парламент на изборите на 5 юли. Той ще продължи да живее в Скопие и ще има двойно гражданство.Любчо Георгиевски бе един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ. Той остана неин лидер до 2003 г. когато отстъпи поста на Никола Груевски. През 1998 г. ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори и управлява страната до 2002 г. Тогава Георгиевски изгуби изборите, след което бе обвинен в национализъм, отстъпи лидерския пост и напусна ВМРО-ДПМНЕ, за да създаде ВМРО-Народна партия. Най-тежкото изпитание за него бе през 2001 г., когато като премиер трябва�?е да се справя с военната криза, предизвикана от албански бунтовници. Те след това станаха политици и влязоха в управляващата коалиция на вечния му опонент - левия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ).

Водопадът "Колешино"

2008-10-30T19:06:00.000-07:00

Висок е 21 и широк 16 метра, и допреди известно време, бе непозната природна редкост. Намира се над селото Колешино и е отдалечен само на 5 километра от, вече известния, смоларски водопад. Днес благодарение на проявената инициатива от страна на община Ново Село и кметството в Колешино, всеки които иска може да отиде да го посети, нещо което само допреди няколко години представляваше голяма трудност.

п той, както и смолярския водопад, въпреки своята природна хубост, не са способни сами по себе си, да ги задържат посетителите, затова в общината вече се замислят да построят различни увеселителни .В план е асвалтиране на пътя до пътеките които водят до водопадите, а поради нямане на пари, все още не са реализирани проектите за изграждане на паркинги и осветляване на водопадите.

Исторически календар

2008-10-30T19:05:00.001-07:00

Исторически календар

На 19-01-1862 преди 144 години роден във Велес Иван Георгов, учен и общественик, умрял на 13 август 1936 10. 8. 1909 г. Завършва учредителният конгрес на Българската народно-федеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила.

Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа реѿаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.

http://bg-history.info/modules.php?name=News&file=article&sid=730&mode=thread&order=0&thold=0

2 август 1944 година. АСНОМ, провъзгласява образуването на “Демократична федерална Македония”, която влиза в състава на СФРЮ, като една от 6-те републики. 20 август 971 Цар Самуил унищожава византийската армия водена от македонеца-император Василий ІІ, при прохода Траянови врата (“Вратица, Вратника, Маркова капия”) в пхтиманска Средна гора. 28 август 1904Карасули-Гевгелийско, днес в Гърция е роден Антон Югов На 18 август 1902 година, в Прилепско екзархийско семейство се ражда Методи Андонов “Ченто”. 26 август 1896 година, в махалата Ново село до Щип се ражда македонския българин пван Михайлов (Радко, Радко Деянов, Ванчо, Ванче).

Кокино-мегалитна обсерватория

2008-10-30T19:02:00.000-07:00

Кокино-мегалитна обсерватория

Автор: Мария Лозанова

Публикувано във: http://www.setimes.com

Македонската обсерватория Мегалитик Кокино е на повече от 3 800 години. Сега тя е определена от НАСА като четвърта по стародавност в света. [Архив]Обсерваторията в Македония Кокино, датираща от епохата на мегалита, се намира на 1 030 м надморска височина на връх Тативец Камен близо до Куманово. Археологическите и астрономическите анализи показват, че обсерваторията е на повече от 3 800 години. Според НАСА, която по-рано тази година публикува ранг листа на обсерваториите според тяхната възраст, тя е четвъртата най-стара в света след Абу Симбел в Египет, Стоунхендж във Великобритания и Ангор Ват в Камбоджа.

"Кокино притежава невероятна астрономическа прецизност и има централен наблюдателен пост и помощни наблюдателни постове," казва физикът Гьоре Ченев, ръководител на планетариума към Младежкия културен център в Македония, който извър�?ва детайлно проучване на обекта. "Обсерваторията дефинира четирите основни позиции на Луната и трите основни позиции на Слънцето през годината, есенното и пролетното равноденствие, както и зимното и лятното слънцестоене." Специално позициониран показалец сочи, че обсерваторията е била използвана и за следене на движението на съзвездието Плеада. Според Ченев обсерваторията е била създадена към края на Бронзовата ера и предполага високоразвита цивилизация. "Древните хора са съставяли календарите си прецизно с много показалци и резки в скалите и на някои места в обсерваторията. Обсерваторията им е помогнала освен това да определят времето за жътва и други дати," казва той. Археолога Йовица Станковски е открил Кокино преди две и половина години. "Намерихме много керамични изделия на обекта, но те датираха от по-късен период," казва той. "Това ни доведе до заключението, че друга цивилизация е пребивавала на обекта, унищожила е цивилизацията, която е разработила обсерваторията и е изградила свое селище до нея," казва Станковски. Проучването на обекта ще бъде подновено следващия месец и се очаква да бъдат открити много подробности за цивилизацията, която е изградила и използвала Кокино. Холандска фондация е отпуснала 4 000 евро за каталог на обекта. "Министерството на културата също ще участва в подготовката на каталога с 500 евро," казав Ченев. "Това в крайна сметка потвърждава, че има културно наследство в Македония, което следва да се проучи." Археолозите и астрономите допускат, че в този регион има още три или четири такива обсерватории.

Кирил Пърличев

2008-10-30T18:59:00.000-07:00

Родът на Григор Пърличев е от една партия - Македония

Правнукът на възрожденеца Кирил не приема приказките за европеизирането ни като национална стратегия

Галина Минчева

Правнукът на големия наш възрожденски писател Григор Пърличев (1830-1893 г.) - Кирил Пърличев, който е роден през 1956 г., не приема модерните приказки на нашите политици за европеизирането ни като национална стратегия. Според него по този начин се загърбва миналото ни и се гони лустрото на нещо, от което нямаме никаква нужда.

Кирил е завършил икономика и доскоро е имал частен бизнес - занимавал се е с търговия на храни на едро. С парите, които е спечелил, той издава богатия архив на своя род, в който се пази цялата история на ВМРО. Кирил е привързан към миналото на Македония и поради тази причина се чувства повече историк, отколкото бизнесмен. И това не е случайно. В неговите вени тече кръвта на една от най-светлите и обаятелни личности на Българското възраждане - Григор Пърличев. Кирил е автор, съставител и редактор на много книги, свързани с ВМРО. Последната от тях е "Кюстендилският конгрес на ВМРО - 1908 г.". В момента той работи над ръкопис, посветен на убийството на Тодор Александров. Твърди, че досега не е обръщано задълбочено внимание на връзката Гоце Делчев-Тодор Александров-Иван Михайлов. Споменатият триъгълник засяга най-трагичния и недостатъчно изследван период на ВМРО - този на разцеплението и братоубийствата.

Кирил Пърличев споделя, че политиците ни се сещат за дадена личност от историята на Македония само когато им трябва, а

нямат определена политика по въпроса.

Сестрата на Кирил, Олга, е филолог и е научен сътрудник в БАН. Тя работи в Центъра за кирилометодиевистика. През 1999 г. Олга помага на брат си и заедно с него издава мемоарната книга на своя дядо Кирил Пърличев "36 години във ВМРО". Спомените проследяват основаването и развитието на организацията, а също така и личната революционна и обществено-политическа дейност на сина на Григор Пърличев.

Една от големите мъки на Кирил-младши е, че неговата дъщеря Деспина, която е праправнучка на възрожденеца, подобно на много свои съученици ще продължи образованието си в чужбина. В това, че младите напускат България, той вижда трагедията на нацията ни. Деспина носи името на дъщерята на Григор Пърличев. Тя е ученичка в Немската езикова гимназия и желае да учи право в Германия.

По красота се е метнала на своята роднина. За прабаба й Симеон Радев казвал, че има маслинени очи. В Охрид някога за нея съчинили

песента "Ке я грабиме Деспина"

Когато тази пролет младата Деспина и баща й Кирил посетили родния град на Григор Пърличев и в заведението "Далга" музиканти пеели тази песен. Щом разбрали, че на една от масите е нейната правнучка, те казват, че ще й свирят цяла нощ. А най-известният продавач на перли - Филев, иска да й подари охридски бисери, като възкликва, че градът е на Пърличевци. Когато Деспина е свободна, разглежда заедно с баща си богатия им семеен архив, за да научи за корените на своя род.

Нейният прапрадядо Григор Пърличев се ражда в семейството на шивача Ставри Пърличев и на Мария Гьокова - "родители доста бедни, но честни", както отбелязва по-късно той в автобиографията си. След като баща му умира, Мария отглежда с тежък физически труд децата си. За образованието на малкия Григор изключителна роля изиграва Димитър Миладинов - първият истински учител и народен будител по тези места. Турското робство и беднотията в семейството карат Григор да вземе решение -

съвършенство или смърт!

Той учи медицина в Атинския университет с цената на много жертви и унижения. През 1849 г. поради убийството на Миладинов се връща в Охрид и развива огромна родолюбива дейност. Тук той е арестуван и лежи в затвора в Дебър. По-късно продължава образованието си в Атина , но следва вече във филологическия факултет. Онова, което го отличава от неговите състуденти, е огромният му поетичен талант. Григор пише по-добре от всички богати гърчета стихове и поеми на родния им език. Творбата, която го откроява сред съвременниците му като поетическо явление, е поемата "Сердарят". Тя е публикувана на гръцки език през 1860 г. в Атина. Пърличев получава с нея най-престижната литературна награда за времето си, която му носи лавровия венец на победител. Когато в комисията, която разглежда анонимните творби, по-късно разбират, че авторът е българин, остават дълбоко изненадани. Членовете на журито се съмняват и карат Пърличев да рецитира различни части от дългата поема - нещо, което не може да направи никой от участниците. Наградата носи морално удовлетворение на студента, но

съмненията на комисията го разочароват.

Този факт го настройва още повече срещу всичко гръцко. Затова паричната награда, която получава, Пърличев подарява на един беден студент, макар че той няма дори пари за храна. А предложението на професорите да продължи образованието си в Оксфорд отхвърля без съжаление. Връща се в Охрид, за да се посвети на културното и политическото израстване на своите съграждани. "Днес тази му постъпка изглежда направо глупава", казва правнукът му Кирил. В ония години в Охрид е имало 10-15 грамотни човека и там талантът на Пърличев е бил обречен да умре. Патриотичните амбиции го подтикват да учителства и в Солун. Драматична е апостолската му работа в тези два града, които той превръща в крепости на българщината. В Охрид възрожденецът превежда "Илиада" и пише много публицистични произведения. През целия си живот Григор Пърличев страда, че грабежите на гърци, турци и арнаутски банди

прогонват българите от домовете им

в Македония. "Какво тежко положение!", възкликвал често възрожденецът.

Неговият син Кирил (1875-1944 г.), който му помагал в книжовната работа, завършва през 1908 г. филология в Гренобъл. През живота си заема само ръководни длъжности във ВМРО. Основател е на Македонския научен институт в София и открива гроба на св. Климент в Охрид. Кирил е член на българската секция на Паневропейския съюз и на масонската ложа "Светлина". Подобно на баща си е автор на много книги, посветени на ненавистния за него сръбски режим и на революционната борба в Македония. Владеел е няколко европейски езика и превежда Волтер, К. Маркс, К. Кауцки, Г. Брандес и др. Между написаното от него най-интересни са спомените му "36 години във ВМРО". Нито един деятел на македонското движение няма толкова обширни и достоверни спомени, които представляват невероятна енциклопедия на имена, случки и събития.

Едни от най-интересните страници са свързани с Иван Михайлов, с когото отначало Кирил е приятел. По-късно той се отдръпва от него,

отвратен от терористичните му наклонности

С хумор, но и с ирония Кирил Пърличев споделя за женитбата на Иван Михайлов с Менча Кърничева, първата българска терористка, която убива Тодор Паница. Иван Михайлов дава много от парите на ВМРО на близките й. "Това беше цинично търгашество за сметка на организацията", казвал Кирил. Тази е една от причините в отношенията между Пърличев и Михайлов да настъпи пълен разрив.

Днес синът на Кирил - Григор Пърличев (роден 1925 г.), който носи името на своя дядо, споделя, че Иван Михайлов имал и други "дребни заслуги към македонското движение". Така например той превръщал членовете от исторически фамилии като Развигорови, Дрангови, Буневи и др. в терористи, проявяващи се в границите на Царството, вместо да бъдат свързани по много други начини с проблемите на Македония.

Григор завършва право и икономика и подобно на дядо си и баща си знае няколко западни езика. Работил е дълги години в консулския отдел на външно министерство, но през 1950 година отказва да стане член на БКП и това му коства работата. Пращат го в строителството, където строи козирката на стадион "Васил Левски" в София. За него синът му Кирил споделя, че е крайно непрактичен и е болен моралист.

"Баща ми по принцип е бил прав да не стане комунист, защото единствената партия, в която членуваме от нашия род, е Македония", казва днес Кирил Пърличев.

За Павел Шатев...

2008-10-30T18:56:00.000-07:00

http://vbb.blog.com.mk/node/49672#comment/

Ако треба да бидам откровен, уште во началото на постот, че ти кажем дека това че биде "отваранье" на болни рани ЗА МЕН! Идеалот на Павел Шатев е идеал на секои честен и доблестен Македонец (според мене)-"Свободна Македония"!!!

Ти мислам знаеш, дека Павел се е определувал неваднаж за Бугарин и е нарекувал Кратово, и маалата во коя е живеел за Бугарска(мислам знаеш, дека се до 1918 година во Кратово е имало много турци. Они се изселуваат од таму не само 1912-13, но и после 1918). Проблема на Павел Шатев, бе проблем на цело едно поколение ДОСТОИНИ И СЛАВНИ (ЗА МЕН ЛИЧНО) МАКЕДОНСКИ БОРЦИ! Те беа ИДЕАЛИСТИ! Много от теа луге, се заблудия во думите и прованачлните действия на некои поставени от белград лица (ништо против србите немам). После неколко месеци, след убиваньето на много лица (некои беа и како Вие сега ги нарекувате "соработници на окупаторо"), постепенно за по-големата част от "идеалистите", станува ясно као бел ден, дека настапва и нихниот ред. Мислувам за годините 1944-45 до околу средата на 46. Проблеот на Шатев обаче е (а и тоа го спасява, погледнато отстрани), дека он е веке много напред во Политиката на Македония. Некак си, не се връзва да се суди човек кои е министер на правосудие долго време, нали? А иначе, Шатев да, той е убеден комунист. За жал на него и други како него, во Македония надделаа лица и люге, кои преди тоа си пиа кафето во Београда, Крагуевац (Колишевски, Конески) и други. А не БАШ -БОРЦИТЕ ЗА СЛОБОДНА МАКЕДОНИЯ, КАКО Брашнаров, Шатев, и др. Те беа просто НАРОЧНО поставени лица, за да направат нешто-и мислам, дека они добре си свршия работата-говоря предимно за Конески, па и за други. За Георги Димитров, могам много да говоря. Слабо се знае во Бугария се уште дека е македонче. Во смисла-родом е во Пиринска Македония, во едно село во близината на Неврокоп-денешен Гоце Делчев, во семейство кое се изселуваа от Пиринскиот край, и отива во Пернишко-село Ковачевци. Кога се изселува семеството му, он е бил на 2-3 месеца доколку сега си спомнувам. Това шо обаче во Македония малко се знае, се неколко главни неща. А именно, и Димитров, и Шатев, и известниот како "пробългарски настроен" македонски комунист Методи Шатаров-Шарло, са биле долго време во Москва. Биле са и во образователните школи на ЧК, и са биле и са минале и през школите на Коментерна. Разликата между тях е, че Шатев и Димитров во бланките за родно место и национална определба, напишуваат дека се бугари, а Шарло е написал, дека националността му е Македонска...

И тук вече, требва малко да се пострпим од непади, оти после идваньето на моите во Бугария, се принудени истата година 1946-да се пишуваат ИМЕННО КАКО НАЦИОНАЛНОСТ-МАКЕДОНЦИ И ЕЗИК МАЙЧИН-МАКЕДОНСКИ. А дедо, баба, чичо и татко ми бегаат од Македония, именно поради таа причина. Дедо ми, насекаде е трбил дека се е чуствал бугарин и нема да си промени нивга. Добре, че е била баба ми, та да му даде повечко практицизам, за да говори со Шатев и да напуснат илегално Македония. ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖАМ, ДЕКА ПО-ГОЛЕМАТА ЧАСТ ОТ ЛУГЕТО КОИ ЩО СЕ ПИСАЛЕ МАКЕДОНЦИ 1946 ГОДИНА, во Бугария СА НАСИЛСТВЕНО ПРИНУДЕНИ, ДА СЕ ПИШАТ МАКЕДОНЦИ. Мойот покоен дедо, како стар македонец се разбира бе инатлив много и корав и кога ги собират бугарските комунисти во Кюстендил и им казват дека, мора да се пишат Македонци, дедо ми е кажал дека тие се предавници и никакви комунисти. В следствие на това, е пребиен злобно и пцуен на майка ВМРО-вска во арестот (Дедо ми, много мразеше политиката и невга не е членувал во никаква партия, а камо ли во ВМРО). Идва и самото преброяване. Дедо ми-се разбира се пишува Бугарин, татко ми исто, а чичо ми -"Македонец-Бугарин". А баба ми не попълва оваа графа. Имало е доста македонци, кои са писале дека се чустват бугари, оти на другиот ден, кога ги собират во задниот двор на Кюстендилското окръжно, е имало над 200 души. Оказва се, че комунистите са знаели КОИ И КАК ГЛАСУВА. Дедо ми е изкаран подстрекател на неколку семейства, и е биен почти денонощно во продължение на 9 дена и нощи од Бугарските комунисти во Кюстендил за тоа дека се е писал Бугарин. Татко ми е пребиен (као манечко дете-16 годишен) со дрво во глава и насмалко да му извадат едното око. Но да се врна на Димитров. Същиот е един от подстекателите на тоа, люгето от Македония, да се пишуваат македонци, место слободно да се пишуваат такви-какви се чустват. ОБАЧЕ.....????

Во архивот на вътрешното министерство на Бугария, се пази бланка, от 1959 година, кои-какаф се е пишал!

Димитров, Антон Югов-невероятен коляч-министер на внатрешните дела, жесток човек од Гевгелийско, Дража Велчева от Кючюк Париж-македонскиот квартал во Пловдив (дете на бежанци от Егей)-СА СЕ ПИСАЛИ Б-У-Г-А-Р-И! Защо тогава, са настоявали другите да се пишат македонци, и защо те са се писале Бугари-това остава загадка. Обясненията могат да са много, но никои до ден-днешен не знае (или се прави, че незнае) нищо.

Македонският въпрос (11). Създаване на независима Македония

2008-10-30T18:48:00.000-07:00

Създаване на независима Македония. Реакция на България. Проблеми пред младата държава

В началото на 90-те години югославската федерация мъчително се разпада. На 8 септември 1991 г. в Съюзна република Македония се провежда референдум за независимост, на който подавляващотомнозинство от населението гласува за отделяне, но също и за включване при необходимост в нова съюзна държава на южнославянска основа. (Мнозина виждат в тази формулировка, одобрена от референдума, възможност за уния между двете същински южнославянски държави, в които живее един и същи народ – Р България и Македония). На 18 септември 1994 г., точно 106 г. след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, е провъзгласена независимостта на Р Македония. Два месеца по-късно е приета нейната конституция, с което приключва началния етап на еманципирането й. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна новата държава. Тя дори впоследствие съдейства за признаването на Македония и от други държави – какъвто беше случая с Русия. Но Македония все още има проблеми с международното й признаване – от такова естество е конфликта й с Р Гърция по отношение името "Македония". Гръцката страна настоява за това, че новата македонска държава не може да се нарича "Македония", защото голяма част от Северна Гърция носи това название, а и гърците претендират, че македонското наследство и история им принадлежат. Вследствие на това и до сега Македонската държава членува в ООН под името F.Y.R.M., т.е. Бивша Югославска Република Македония.

СРЮгославия не бързаше да се раздели с бившето сръбско владение. Опасността от окупация на Македония от поделенията на югоармията продължи до тяхното изтегляне, а и по-късно сръбските военни части нееднократно бяха съсредоточавани в близост до граничната линия или дори я нарушаваха. От Белград отказаха също така да признаят общата граница, дълга около 250 км., под предлог, че тя не е точно определена и маркирана. Едва през април 1996 г. е подписана спогодба за нормализиране на отношенията между двете държави, предвиждаща започване на преговори по граничния проблем. Пет месеца по-късно е сформирана комисия с такова предназначение и започва работа за окончателно разграничаване на Сърбия от земите окупирани от нея през 1912-13 г. Скоро след това споровете по отдавнашни сръбски аспирации блокират работата на комисията. Кой знае, дали след войната за Косово много от сръбските претенции няма да се окажат напразни.

Твърде тревожен за развитието на РМакедония е и проблема с албанското малцинство, което настоява за все повече самостоятелност. Така съвременната форма на македонския въпрос придобива все по-"албански привкус".

Вече почти век протича процес на парцелиране на Македония от балканските народи. Днес пет държави владеят дялове от нейната територия. Историята на поставянето на трайни граници между тези дялове показва, че с променянето им, с местенето им не може и не бива излишно да се експериментира, защото резултатите обикновено са трагични за самите Балкани. Отварянето им е изходът от стагниращото противопоставяне. А някъде най-добре би било границите изобщо да изчезнат. Може би през ХХІ век.

Край.

Автор: "Пирински орел"

Македонският въпрос (10). Позицията на България по отношение на македонския въпрос в условията на ограничен суверинитет

2008-10-30T18:47:00.000-07:00

Позицията на България по отношение на македонския въпрос в условията на ограничен суверинитет

В средата и особено през втората половина на 60-те години настъпва изостряне на отношенията между СССР и Югославия. Това откри възможност за промени в дипломацията на България спрямо Югославия, специално по въпросите, свързани с Вардарска Македония. Във висши партийни и държавни среди в България се обсъждат въпросите за промяна на политиката и дипломацията по този проблем, като се разкрива постепенно истината за т.нар. "македонски въпрос". Ангажира се вниманието на българската историческа наука. Разрешават се някои публикации относно историческата истина по този въпрос.

В резултат на промяната в отношението към "македонския въпрос" се публикува сборник от исторически извори, издаден от БАН под надслов "Документи и материали за историята на българския народ", издание 1969 г. В него се обнародват извори за заселването на Куберовите българи в Битолското поле, обнародва се Битолския надпис на Иван Владислав, извори за Василий ІІ Българоубиец и много други, отнасящи се чак до ВСВ.

Научните публикации съдействат за предприемане на дипломатически ходове на най-високо равнище у нас, посрещнати с остра антибългарска кампания в Югославия.

Новата дипломатическа линия не е последователна и се влияе от политически и дипломатически отношения извън България. Дипломацията на страната продължава да е зависима от Съветския съюз. Затова позицията на България към Вардарска Македония до голяма степен е функция на съветско-югославските отношения.

Зависимостта на българската дипломатическа линия по "македонския въпрос" и по други насоки на дейността й от дипломацията на СССР се проявява и след 1968 г., когато във връзка със събитията в Чехословакия се лансира т.нар. доктрина "Брежнев". Тя подчертава ограничения суверинитет на социалистическите държави, съюзници на СССР, включително България.

Непоследователността на българската дипломатическа линия проличава и от факта, че ЦК на БКП приема на 22 юни 1971 г. решение на свой пленум, с което признава съществуването на "македонски език" и на "македонска нация".

Аналогична непоследователност и дори нихилизъм се проявява от управляващите в тогавашна тоталитарна България по отношение на българите в Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) и Турция (главно в Източна Тракия).

"Пирински орел"

Македонският въпрос (9). Развитието на македонския въпрос след Втората световна война

2008-10-30T18:43:00.000-07:00

Развитието на македонския въпрос след Втората световна война

След края на ВСВ (Втората световна война) под ръководството на ЮКП (Югославската комунистическа партия) започва процес на засилена и активна насилствена денационализация на българското население във Вардарска Македония. В новосъздадената република Македония не се допускат български книги и вестници; хиляди българи са гонени, репресирани и убивани. Извършва се тотална фалшификация на историческото минало на българското население в Македония, повежда се системна кампания против всичко българско, против българския народ и неговата култура. Македонизмът става главна идейно-политическа доктрина, с всички средства се насажда "македонско съзнание" сред населението, изобретява се дори и "македонски книжовен език" и "македонска азбука".

Македонизмът представлява политическа концепция, създадена от великосръбската пропаганда, насочена против коренните интереси на българския народ в Македония. По своя характер македонизмът отрича българския етнически облик на славянското население в Македония. Целта му е да откъсне българското население в Македония от неговата национална общност и да улесни проникването на сръбската държава по долината на р. Вардар, за да получи излаз на Егейско море.

Македонизмът притежава множество интерпретации. Според неговите идейни създатели – Стоян Новакович и Йован Цвиич – македонските славяни не са нито българи, нито сърби, а отделен народ със своя култура и историческо минало. И според двамата гореспоменати да се внуши на македонските българи, че са сърби е трудно и ето защо сръбската пропаганда трябва да се насочи към това да внуши на македонските българи, че не са българи, а македонци, а едва в последствие да пристъпи към сърбизирането им.

По времето на сръбската буржоазна държава обаче тези съвети не са следвани. Сръбското кралство обявява славянското население в Македония за прави сърби или за южни сърби. Идеите на македонизма в чист вид биват приложени от ЮКП.

Всъщност между двете световни войни се зараждат три вида македонизъм:

 сръбски

 български (в лицето на ВМРО)

 комунистически (коминтерновски)

Сръбският македонизъм е в пълно съзвучие с идеите на Новакович и Цвиич. В годините между двете световни войни той е с много малко влияние в Македония. Характерна особеност на сръбският македонизъм е неговата агресивна антибългарска насоченост.

Българиският македонизъм е реакция на славянското население в Македония (и по-специално във Вардарския й дял) на опитите на сръбските власти да наложат пряка сърбизация. За да се спаси от преследванията и терора част от българското население е принудено да приеме максимата: "По-добре македонци, отколкото сърби".

Комунистическият македонизъм е резултат от опитите на комунистическия интернационал за изкуствено създаване на нови балкански нации като способ за по-лесното проникване на съветското влияние в тези територии.

След ВСВ три вида македонизъм влизат в комбинация, като водещи се проявяват сръбския и коминтерновския македонизъм. До 1948 г. между тях съществува единодействие, но след разрива между Сталин и Тито сръбският македонизъм се налага окончателно като доминиращ.

Македонската държава – дело на Тито и комунистическата партия трябва тепърва да се утвърждава културно и езиково. Ето защо след ВСВ във Вардарска Македония се пристъпва към създаването на "македонски книжовен език".

Диалектите в географската област Македония в продължение на 15 века (VІ-ХХ) споделят всички най-характерни особености на говорите от останалите две български области – Мизия и Тракия. Заедно с тях всички те образуват неразкъсваема лингивстична цялост, известна под името български език. В този смисъл съставянето на т.нар. македонски език няма отношение към науката, а е определен политически акт, целящ да раздели българския език на две части.

Лингвистичният македонизъм не е нищо друго освен опосредствена форма на сърбизация на българския език от географ. област Македония, продължила от края на по-миналия век до сега.

За няколко дни през 1944 г. в Скопие бе "създаден" книжовен македонски "език" – на определено място, на определена дата и с декрет.

Цялата история на българският език – стара и нова, бе иззета и фалшифицирана. Показателен в това отношение е трудът на Блаже Конески "Историjа на македонскиот jазик", който анализира същия езиков материал и същите езикови паметници, разгледани вече от К. Мирчев в "Историческа граматика на българския език", и който повтаря – нерядко буквално, но разбира се, под друг етикет, всички основни положения на големия български учен.

Общо взето така изглежда политическата ситуация във Вардарска Македония след ІІ световна война. Нека разгледаме и развоя на събитията и в другите два дяла на Македония – Егейския и Пиринския.

В Егейска Македония след края на ВСВ избухва гражданска война като военните действия продължават до 1949 г. Комунистическите сили на Югославия и България подкрепят действията на въстаналите в Егейска Македония българи чрез предоставяне на военна помощ на партизаните, мед. помощ, базови лагери и т.н. Всъщност ЮКП се опитва да се възползва от неуреденото положение в Гърция и да заграби Егейска Македония с така желания излаз на Егейско море. Тези опити претърпяват неуспех и това предизвиква огромна вълна от емигранти, която се насочва към страните от източния блок. Броят на българите загинали в пожарите на гражданската война възлиза на около 20 хил. Друга част от македонските българи от Егея се принудени да напуснат родните си места. Според източниците броят им възлиза на около 50 000 души. Едни от тях емигрират в съветски републики, Полша, Чехословакия, България и най-вече във Вардарска Македония. Голяма част от това население желае да се установи на българска територия, но то бива пренебрегнато от БКП и съответно насочвано към Югославия.

Ситуацията в Пиринска Македония по същото време е също динамична. Отбили опитите за заграбването на Пиринска Македония в края на 1944 г. и началото на 1945 г., партийното и държавно ръководство на България в нач. на 1946 и през 1947 г. отново са подложени на маскирания натиск на Белград да признае населението в Пиринско и македонските бежанци като част от т.нар. "македонска нация", да им се даде статут на културно-национална автономия. Тези изисквания се предявяват непрекъснато, особено във връзка с преговорите за сключването на съюзен договор между България и Югославия за създаването на южнославянска федерация.

На 7 юни 1946 г. в Москва се провежда срещу между Й. В. Сталин, Г. Димитров и Й. Б. Тито. Обстойно са разисквани българо-югославските отношения и македонския въпрос. Сталин хвали югославяните, че били "по-гъвкави", давайки "автономия" на Вардарска Македония. В императивна форма той препоръчва на българската делегация да даде културно-национална автономия на Пиринска Македония, като посочва, че с присъединяването й не трябва да се бърза.

На 9 и 10 август 1946 г. в София се провежда Х пленум на ЦК на БРП. Под натиска на Сталин и Тито се взема решение да се даде културно-национална автономия на Пиринска Македония.

За да парира предварително съпротивата на населението против решенията на Х пленум по макед. въпрос, още през юни 1946 г. са извършени масови арести на привърженици на ВМРО в Пиринска Македония, София и другаде.

Започва да се осъществява широка идеологическа и политическа дейност: свикват се събрания, разменят се делегации със Скопие, устройват се събори, срещи и т.н. На населението на Пиринска Македония всячески се втълпява, че е "македонско". В училищата започва да се преподава и изкуствено създадения македонски книжовен език, който е чужд за пиринските българи. Откриват се "македонски областен театър", "македонски книжарници".

Въпреки всички опити на Скопие обаче, българите от Пиринска Македония остават чужди на македонизма. Краят на този изкуствен опит за създаване на макед. нация в границите на Пиринско идва с разрива между Сталин и Тито през 1948 г. Тогава в Пиринска и Вардарска Македония започва да протичат два аналогични процеса с противоположни знаци, а именно – във Вардарска Македония просръбския македонизъм окончателно надделява над коминтерновския, а в Пиринска Македония просръбския македонизъм изгубва всякакви позиции.

В НР Македония се провежда политическа и административно чистка. Мнозина са изпратени в лагерите на Голи Оток.

В Пиринско македонските учители са изгонени, македонските театър и книжарници – затворени. Отношението към т.нар. "македонска нация" противополжно се променя. Предприемат се радикални мерки против македонското самосъзнание. На ХVІ пленум на ЦК на БРП 1948 г. и на V конгрес на БКП 1948 г. частично се изясняват и коригират грешките на комунистическата партия по македонския въпрос.

"Пирински орел"

Македонският въпрос (8).

2008-10-30T18:40:00.001-07:00

Македонският въпрос след края на І Световна война

Към края на 1922 г. войната между правителството на Стамболийски и ВМРО е вече факт. Македонската организация открито обявява земеделското правителство в национално предателство и продаване на Македония на сърбите. В стремежа си да се хареса на Сърбия Ал. Стамболийски си позволява да прави изявления, които звучат като кощунство спрямо паметта на двестата хиляди български воини, загинали за освобождението на Македония. Характерно за тази негова нетактичност е изявлението му пред сръбския вестник "Раднички дневник" през ноември 1922 г., когато той заявява следното: "Що се отнася до македонците, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас. Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем, защото техният щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос. Ние не щем Македония. Нека ви е халал. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани."

Отношенията между земеделското правителство и ВМРО са изострени до такава степен, че революционната организация прави няколко опита, за да ликвидира членове на правителството. На 15 декември 1922 г. срещу автомобила на Райко Даскалов са хвърлени две бомби. На 4 февруари 1923 г. в Народния театър, в ложата, в която се намира правителството, е хвърлена ръчна бомба. И при двата случая само съдбата спасява земеделските водачи.

На 7 май 1923 г. Министерството на вътрешните работи издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации.

На 9 юни правителството на Стамболийски е свалено с военен преврат.

Все още се спекулира с твърдението, че ВМРО е участвала в преврата на 9 юни 1923 г. Фактите говорят друго. Представители на Организацията провеждат няколко разговора с полк. Никола Рачев и други от заговорниците. Организацията е знаела за готвения преврат, чиято подготовка е била едва ли не вече публична тайна, но директно участие в самия акт на 9 юни не взема.

Събитията от юни 1923 г. се наблюдават с подчертан интерес от Москва. Кремълските стратези разчитат, че едни размирици в България ще бъдат повод за всеобща балканска социалистическа революция. Те много добре разбират, че спечелването на тяхна страна на ВМРО, която разполага с нужната въоръжена сила, може да ускори този процес в Гърция и най-вече в Югославия. Затова от Москва е наредено на БКП да смени незабавно отрицателната си политика спрямо ВМРО.

От едни добри отношения със СССР Т. Александров разчита на моралната и материалната подкрепа на Съветска Русия. От своя страна Коминтернът смята да използва бойната сила на ВМРО като основен инструмент за подпалване на "пролетарската революция на Балканите".

За пълномощник на ВМРО в преговорите със съветските представители във Виена в началото на 1924 г. е определен Димитър Влахов. Още преди пристигането на Александров и Протогеров в австрийската столица КГБ успява да вербува на своя страна Д. Влахов, а той внушава на третия член на ЦК Петър Чаулев, че в името на успеха на македонската кауза, ВМРО трябва да приеме предложенията и условията на Коминтерна.

Т. Александров разбира, че основната цел на Москва е да превърне ВМРО в свое оръдие. На 1 май 1924 г. Тодор Александров заминава за Лондон, където има уговорени срещи с английски парламентаристи и политици. В отсъствието му Влахов и Чаулев успяват да се наложат над Протогеров и така се стига до подписването на 6 май 1924 г. на т.нар. "Майски манифест". Манифестът е съставен изцяло под внушението на Коминтерна и издига лозунги, които са далеч от истинската същност на борбата, която води ВМРО.

Осъзнал голямата грешка, която е направил, Т. Александров веднага изпраща нареждане на Влахов в никакъв случай да не публикува манифеста в пресата. Влахов обаче вече открито е преминал в лагера на комунистите. Целта на Коминтерна е чрез подписите под Майския манифест да държи в шах ръководителите на ВМРО, като ги принуждава да правят отстъпки.

Тодор Александров отказва да изпълни исканията на Москва и на 18 юли 1924 г. в "Балканска федерация", излизащ във Виена, отпечатва пълния текст на Майския манифест. Българското правителство е шокирано. И въпреки че от името на ЦК на ВМРО Александров и Протогеров дават опровержение, наричайки манифеста "мистификация и интрига на Коминтерна", в правителството остава големият страх от евентуална болшевизация на ВМРО. Объркани са и членовете на ВМРО и легалните бежански организации в България. Този момент се използва и от някои лични противници на Александров, които отправят остри нападки към него.

На път за конгреса на Серския революционен окръг близо до с. Сугарево, Мелнишко, на 31 август 1924 г. е убит легендарният водач на македонските българи Тодор Александров.

Убийците са известни – това са Динчо Вретенаров и Щерю Влахов – и двамата приближени на организатора на ВМРО в Петричкия окръг Алеко Василев.

Убийството на Тодор Александров и до днес е забулено в мистерия. Много са заинтересованите от неговото премахване: комунистите и Коминтернът, определени министри в правителството на Цанков.

От премахването на Александров е заинтересован и петричкия "паша" Алеко Василев. Алеко е знаел, че на предстоящия Серски конгрес Александров смята да постави въпроса за неговите злоупотреби, за които е събрал документи.

Със смъртта на Т. Александров ВМРО губи своя обаятелен водач, а българската национална кауза в Македония – един непоколебим и незаменим борец.

Световната общественост посреща с нескрито разочарование вестта за убийството на Тодор Александров. "Енциклопедия Британика" го характеризира по следния начин: "...Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент, и колкото коравосърдечен, толкова и храбър."

Смъртта на Тодор Александров и самоизолирането на Петър Чаулев, поставят пред ВМРО редица проблеми, които трябва да бъдат решени.

Постепенно тактиката на ВМРО започва да се променя. Намален е съставът на четите до необходимия минимум. Наредено е да се избягват големи сражения. Подготвят се предимно акции от демонстративен характер, главно нападения върху казарми, полицейски участъци или провинени служители на сръбската администрация и предатели. Тези акции се подготвят при по-голяма конспиративност и носят по-малък риск от разкрития и репресии срещу невинни граждани.

През 1927 г. в Македония стават две големи разкрития, които сръбската власт използва, за да нанесе удар върху ВМРО.

През 1927 г. много шум се вдига и около процеса срещу студентите, членове на ММТРО.

Македонската младежка тайна революционна организация е създадена още през 1922 г. под прякото наблюдение на Тодор Александров. Нейната основна задача е да работи сред младежта в Македония, главно сред учениците и студентите за запазване на българското национално съзнание и достойнство. Тя възниква като реакция срещу засилената сръбска пропаганда и дейност сред младежта в Македония, целяща нейното по-лесно и бързо асимилиране. ММТРО също така подготвя сред младите хора кадри за Вътрешната македонска революционна организация.

На 13 януари 1928 г. младата българка от Тетово Мара Бунева точно в 12,15 ч. на обяд с три куршума поваля в центъра на Скопие Велимир Прелич – човека, който ръководи инквизициите срещу студентите от ММТРО. Четвъртият куршум Мара Бунева насочва към гърдите си, за да не попадне жива в ръцете на полицията.

Парижкият вестнки "Л`Йовр" нарича Мара Бунева "македонската Шарлота Корде".

Сърбите са вкаменени. Ръката на възмездието, ръководена от ВМРО, застига провинените навсякъде.

На 9 октомври 1934 г. в Марсилия един храбрец на име Владо Черноземски с няколко изстрела екзекутира сръбския крал Александър Карагеоргевич. На 9 октомври 1934 г. югославският крал Александър пристига на крайцера "Дубровник" в Марсилия на своето първо официално посещение във Франция. Целта е да се демонстрира пред света нерушимият съюз между двете страни.

Атмосфера на нервност тегне над гостите и домакините. Върху бледото лице на краля е изписана умората от пътуването по бурното море и едно вътрешно напрежение – страх от покушение. Може би съжалява, че не е послушал камердинера си да сложи бронирана жилетка под мундира, както при посещението си в България. Барту се старае да потисне своето безпокойство. От няколко дни в Париж витаят слухове за възможен атентат.

Кортежът се движи по средата на улица "Ла Канебер" със скорост на пешеходец. Тротоарите са запълнени с граждани. На места се чуват аплодисменти, на други – свиркания. Колоната вече навлиза в площада пред борсата. Часът е 4,20 след обяд. В този момент от тълпата между двама полицаи изкача добре облечен, с набито телосложение мъж, който притичва покрай коня на полковник Поле, викайки : "Вив льо роа!", скача на стъпалото на кралския автомобил и почти от упор стреля няколко пъти с револвера си срещу крал Александър, а след това и срещу Барту. Пръв се опитва да отблъсне атентатора генерал Жорж, но няколко изстрела го повалят на седалката. Шофьорът спира автомобила. В това време полковник Пиоле с бързо движение успява да успокои и обърне коня си и нанася със сабята си два удара върху атентатора, който пада върху паважа и продължава да стреля. Охраняващите полицаи също откриват огън по него. Настъпва неописуем хаос. Полицаите изтръгват от разярената тълпа атентатора, връзват му ръцете и го повличат към близкия участък, където го подлагат на разпит и побой. Това продължава до вечерта. Изпаднал в тежко състояние, той със сетни сили моли да го оставят, а да окажат първа помощ на пострадалите при покушението.

Куршумите върху крал Александър се оказват смъртоносни. Още в автомобила той изгубва съзнание. Пренасят го в префектурата, където след няколко минути умира...

Докато по страниците на редица европейски вестници, включително и някои български, се леят сълзи и се осъжда атентатът, отвъд Океана, в Америка, се чуват други безпристрастни гласове. Така във вестник "Ню Йорк пост" от 10 октомври 1934 г. американският писател Луис Адамик пише: "За да се отговори напълно за причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга. Аз посетих всеки кът от кралството на Александър и в продължение на десет месеца бях под влиянието на две вълнения. Едното беше радостта ми пред неизразимо прекрасните области на Словения, Хърватско, Сърбия, Далмация, Босна, Херцеговина, Черна гора и Македония, всички от тях населени от забележително гостоприемни и щедри хора. Другото вълнение беше онова на мъката пред ужасната политическа агония и страшните икономически и социални условия, които са съдбата на този прекрасен народ.

Вестник "Независима Хърватска държава" в броя си от 13 октомври пише: "Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала... Падна, защото кръвта, която той проля, кръвта на нашите бащи и водачи, на Радича, Шуфлая, Храниловича, Беговича, Солдина и Оребя и на хилядите загинали и убити, търсеше отмъщение... Сълзите, които проляха нашите майки за най-скъпите си рожби, вопълът на старците, болният писък на децата, измъчвани и поробени, не можеше да останат без наказание!"

През април 1941 г. германските армии за една седмица разгромяват Югославия. Още преди капитулацията й, старите кадри на ВМРО са в пълна готовност. В Македония започват да се създават "Български акционни комитети". На 13 април 1941 г. в Скопие е създаден Централен български акционен комитет, който призовава цяла Македония да бъде присъединена към Царство България.

На Великден 1941 г. българската войска тържествено влиза в Македония. Навсякъде българският войник е посрещнат като брат-освободител с хляб и сол, цветя и звън на черковни камбани. Всеобщата радост е помрачена само от факта, че западните краища на Македония – Дебър, Струга, Кичево, Тетово и Гостивар – остават под италианска окупация.

Бившите дейци на ВМРО заедно с представители на българската интелигенция в Македония започват сериозна пропагандна кампания за присъединяването на тези райони към обединена България.

Българското правителство отделя колосални средства за подобряване жизнения стандарт на населението в Македония. Строят се нови училища и обществени сгради, прокарват се нови пътища и жп линии. Откриват се множество дребни предприятия и цехове, с което се създава работа на много хора, тъй като безработицата по времето на сръбското управление е най-сериозният социален проблем за Македония. В град Скопие е открит университет, а също така археологически и етнографски музей.

Общо за устройството и напредъка на освободена Македония българското правителство изразходва за периода май 1941 г. – август 1944 г. колосалната за онова време сума 44 316 000 000 лева, което е равно на 42 на сто от целия бюджет на тогавашното българско царство.

В цялата обновителна дейност българското правителство получава пълната подкрепа на бившите дейци на ВМРО и ММТРО.

В териториите от Егейска Македония – Костурско, Леринско, Воденско, Солунско, - които остават в немската окупационна зона пак бившите четници и войводи на ВМРО с помощта и на няколко млади български офицери организират самозащитата на българското население срещу върлуващите гръцки партизански формации, които тероризират мирното селско българско население. Особено активна дейност развива организацията "ОХРАНА", която съумява да вдигне на оръжие няколко хиляди българи в Костурско.

По време на ВСВ, когато кралска Югославия се разпада (април 1941 г.) различните течения в национално-освободителното движение на македонските българи, вкл.и Обл. парт. организация в гр. Скопие начело с Методи Шаторов, поддържат идеята за обединение с България. Обл. комитет на партийната организация в Скопие установява организационни връзки с БРП и се присъединява към нея. Тогава югославското ръковдство разтуря комитета и под неговия натиск Ком. интернационал взема решение (авг. 1941 г.) Скопската обл. парт. организация да се върне организационно към Югославск. ком. партия. Така бъдещето на Вардарска и Егейска Македония се предрешава още в началото на ВСВ, т.е. те да останат и по-нататък в границите на тези държави, които ги владеят по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. На заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия в гр. Яйце през ноември 1943 г., без да присъстват делегати от Македония и без тяхното съгласие, е взето решение в бъдещото федеративно устройство на Югославия Вардарска Македония да бъде една от нейните федеративни републики. Като реакция, Нац. комитет на ОФ в България изразява в декларация от дек. 1943 г. несъгласието си с решението в Яйце и издига лозунга на ВМРО за създаване на независима Македония. Окончателното уреждане на въпроса, според декларацията, обаче трябва да се реши от трите ком. партии след приключването на войната и свободното самоопределение на населението. Като потъпква стремежите и волята на македонското население, на 2 август 1944 г. Югославската ком. партия свиква заседание на Антифашисткото събрание за нар. освобождение на Македония в манастира "Прохар Пчински", на което от избраните 115 делегати присъстват около 60 души, и провъзгласява създаването на Република Македония в състава на бъдеща федеративна Югославия. Освен това Югосл. ком. партия възприема ненаучната теория на великосръбската буржоазия – македонизма.

"Пирински орел"

Македонският въпрос (7). Борбата за Македония след Първата световна война

2008-10-30T18:38:00.000-07:00

Борбата за Македония след Първата световна война

След излизането на България от войната и изтеглянето на българските войски във Вардарска Македония се възстановява сръбското управление.

След подписването на 27 ноември 1919 г. на мирния договор в Ньой, пред декември Сърбия и Гърция са принудени да подпишат и договора за покровителство на малцинствата. Според него те са длъжни да дадат "пълно и съвършено покровителство на живота и свободата на всички жители без разлика на рождение, поданство, език, раса и религия".

Гърция и Сърбия, напротив, повеждат една планомерна политика на денационализация и асимилация на българския народ в Македония. Името Македония изчезва. То е забранено. Егейска Македония е обявена за Северна Гърция, а Вардарска Македония за Южна Сърбия. В Гърция българите официално са обявени за гърци или "българогласни елини", а в Сърбия – за "прави сърби". Известно е становището на сръбския политик Никола Пашич, че на базата на близостта между българи и сърби Македония може да бъде сърбизирана само за 10 години. Част от учителите са уволнени или принудени да емигрират в България. На голяма част от учителите дори им е отказано да останат по родните си места като обикновени граждани под предлог, че щели да бъдат агенти на българската пропаганда. По подобен начин се постъпва и със свещениците.

В Егейска и Вардарска Македония местните власти започва една кампания за унищожаване и заличаване на всички български културни и архитектурни паметници. Под предлог, че укрепват и реставрират старите храмове, голяма част от българските надписи в черквите са изчукани, замазани и изписани отгоре на сръбски или гръцки. Например камбаните на черквата "Свети Пантелеймон" в гр. Велес са свалени и отнесени в Сърбия. На въпроса на местните хора, защо се прави това, сръбският чиновник им отговаря: "Защото техният звън беше български".

След повторното си настаняване в Македония след 1918 г. сръбските власти възобновяват преименуването на населението. Подобно преименуване гърците са извършили още след 1913 г. Смяна на българското окончание на фамилните имена "-ов" и "-ев" със сръбското окончание "-ич" или гръцкото "-ис", "-ос". В черквите има списъци, по които задължително се кръщават новородените деца. Естествено, в списъците имената са само сръбски или гръцки.

За да променят етническия състав на Македония, Атина и Белград започват да преселват колонисти.

На българското население в Егейска и Вардарска Македония не му остава друг начин да защити своето право на съществуване, освен да прибегне отново до въоръжения протест.

След излизането на България от Първата световна война на 29 септември 1918 г., македонската емиграция в България, обезпокоена от лошата перспектива, пред която отново е изправена Македония, се раздвижва. Активизират се и по-голямата част от старите революционни кадри на ВМРО. За съжаление емиграцията и революционерите и този път не успяват да се обединят върху една платформа за бъдещето на Македония. Причините за разделението са донякъде идейни, но до голяма степен те са на основата на стари лични отношения между дейците. Преобладаващата част от македонската емиграция е обединена около Изпълнителния комитет на Македонските братства. Македонските братства определят две основни начала в дейността си:

1. Неделимост на Македония и

2. Нейното присъединяване към общото отечество България.

През м. април 1919 г. ИК на братствата изпраща обширен мемоар до Парижката мирна конференция, в който, давайки множество факти за българската национална принадлежност на по-голямата част от населението в Македония, се настоява тя да бъде присъединена към България. Ако това е невъзможно, в мемоара се препоръчва от Македония да бъде създадена една независима държава, но в никакъв случай да не бъде отново разпокъсвана.

Отделно от Македонските братства се обособява една група дейци предимно от Серския революционен окръг, сред които се забелязват Димо Хаджидимов, Георги Скрижовски, Чудомир Кантарджиев и др. бивши отявлени привърженици на Сандански. През м. март 1919 г. те учредяват т.нар. "Временно представителство на бившата ВМРО" начело с Гьорче Петров. Още от самото начало дейците му се обявяват бъдещето на Македония да се реши в рамките на една автономия.

Непосредствено след пробива на фронта при Добро поле Тодор Александров събира около себе си някои стари войводи и се започва възстановяването на ВМРО.

Старият Централен комитет на Организацията, избран чрез писмено разбирателство между дейците още през 1911 г. влиза във функциите си. Промяната е тази, че мястото на Христо Чернопеев, който е убит на Южния фронт като български офицер, се заема от резервния член ген. Александър Протогеров.

Още преди подписването на мирния договор с България ВМРО вече се готви за първите акции в Македония.

До пролетта на 1920 г. във Вардарска Македония минават няколко по-малобройни чети. Тяхната задача е повече разузнавателна и пропагандна. Създават се бази на територията на Вардарска Македония и се уреждат канали за връзка с България.

През това време Т. Александров заминава за Италия, откъдето трябва да осигури оръжие и да води разговори с водачите на албанската съпротива в Косово. Разговорите с албанците са успешни, защото по-късно през ноември 1920 г. между ВМРО и Албанската революционна организация е подписан протокол от четири точки, в който се уточнява, че ВМРО и Албанската революционна организация ще си сътрудничат в борбата за освобождението на българите в Македония и на албанците в Косово и Чамурия. Уточнена е и границата между Албания и бъдеща независима Македония, като Охрид, Струга и Ресен са признати за изключително български и се предвижда да останат в границите на Македония, а за гр. Дебър се предлага да бъде проведен плебисцит.

Споразумението с Албанския комитет е от изключителна важност за ВМРО. В общия фронт срещу сърбите са необходими съюзници, а в Албания се изграждат бази за дейност в Западна Македония.

В Егейска Македония още от самото начало ВМРО прилага съвсем различна тактика. Там се избягва въобще масовото организиране. Основна задача на Организацията е да бъде съхранен българският елемент. Там ВМРО действа много внимателно, за да не се предизвикат излишни репресии върху населението и да се предпази то от принудително изселване в България.

Сръбските вестници вдигат голям шум и обвиняват правителството, че не е способно да се справи с "бугарашите". Като отговор може би на тези обвинения от страна на пресата, правителството в Белград обявява награда от 100 000 динара за този, който убие или залови Тодор Александров. С това обаче още един път демонстрира своето безсилие.

Още от м. януари 1923 г. ВМРО предприема ново настъпление във Вардарска Македония. Основният удар на четите този път е насочен към селата, в които са настанени сръбски колонисти. Това не е случайно. Сърбите, идващи като заселници в Македония, отнемат най-хубавите земи на българските селяни. От друга страна колонистите се явяват една естествена опора на сръбския механизъм за асимилация на българите в Македония, а също така те са основния контингент на сръбските контрачети, които преследват дейците на ВМРО и тормозят населението.

Най-голямото нападение е на 16 януари върху с. Кадрафаково, Светиниколско. Това е единствената акция на ВМРО, когато са нападнати и убити случайни хора. Преди нападението обаче колонистите на няколко пъти са били предупреждавани да напуснат Македония. Настъпва известно стъписване сред желаещите да се заселят в Македония сърби.

В началото на юни 1923 г. четническите акции рязко намаляват. По това време земеделското правителство на Александър Стамболийски в България е свалено с преврат. ВМРО, която до тогава е в конфликт с това правителство, се стреми да не дава поводи на Сърбия, която подкрепя сваления Стамболийски, да окупира части от България, за което настояват някои сръбски политици.

Както е известно между земеделското правителство на Ал. Стамболийски и ВМРО възниква сериозен конфликт.

След края на Първата световна война у някои среди в българското общество, предимно тези, които са били против участието на България във войната, настъпва определено озлобление към всички, които са допринесли за участието на българския народ в нея.

Озлоблението на земеделците след идването им на власт се изражда на моменти в краен нихилизъм. На представителите на интелигенцията, офицерството, а и на македонските дейци се гледа като на виновници за националната катастрофа.

Най-сериозната причина за конфликта, възникнал между ВМРО и БЗНС, е външната политика на земеделското правителство. Основна насока във външната политика на Ал. Стамболийски е осигуряването за България на излаз на Бяло море. При провеждането на тази си политика Стамболийски разчита на евентуална подкрепа от страна на Сърбия, която също се стреми към подобен излаз по долината на р. Вардар. Естествено, една подобна политика на сближение със Сърбия е съпроводена с отстъпки по отношение на българските интереси в Македония. Това ВМРО не може да приеме. ВМРО всъщност се явява като пречка според Стамболийски за провеждане на неговата политика спрямо Сърбия. Затова той се опитва да елиминира ВМРО и легалните македонски организации, а също и привличайки на своя страна някои македонски дейци, чрез които се правят опити да се влияе върху македонските среди.

Македонският въпрос (6). Първа световна война. Ньойски мирен договор

2008-10-30T18:35:00.000-07:00

Първа световна война. Ньойски мирен договор

При встъпването на България в Първата световна война през 1915 г. повече от 30 хил. българи дезертират от сръб. армия и около 11 хил. от гръцката армия и постъпват като доброволци в българската армия. Заедно с бежанците от Македония населението в освободените райони се бие в редовете на българската армия в защита на обединена България. След капитулацията на България и подписването на Солунското примирие (19 септември 1918 г) в Егейска и Вардарска Македония е възстановен съответно гръцкия и сръбския режим. Терорът, репресиите и избиването на македонските българи става повсеместно явление.

Процесът на образуване на Сърбо-хърватско-словенското кралство се съпровожда от усилия за включване към кралството и на другите две части на Македония. Македонските българи повеждат борба срещу тези опити. Временното представителство на обединената бивша ВМОРО чрез своя представител на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. пледира за автономна Македония. Изпълнителният комитет на македонските братства в България също се обявява за автономна Македония, макар да смята, че обединението с България е най-правилното решение на въпроса. От името на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров изпращат мемоар до представителите на Великите сили на Парижката конференция с искане Македония да се запази неделима и да не се оставя под властта на Сърбия и Гърция.

Делегацията на СХС кралство на конференцията предявява претенции за българ. територии по протежение на българо-сръбската граница с обща площ около 12 000 км2 и население около 500 хил. души. Сръбското правителство се противопоставя на искането на македонските българи за автономия и издигат идеята за обединение на цяла Македония с кралство СХС.

Въпреки ясно изразената воля на македонските българи да не бъдат откъснати от България или най-малкото Македония да бъде обособена като отделна автономна единица на Балканите под гаранцията на Великите сили, на Париж. мирна конференция държавите – победителки утвърждават разделянето на Македония между Сърбия и Гърция. По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. от България са отнети Струмишката област(1021 км2) и Западните покрайнини с Цариброд и Босилеград (1566 км2) и са предадени на Сърбия.

Въпреки че подписват договори за малцинствата, за осигуряване на свободно национално-културно развитие на населението във Вардарска и Егейска Македония, сръбските и гръцките управляващи среди още в първите години на войната провеждат политика на грубо потъпкване на българския национален елемент в Егейска и Вардарска Македония. Гръцките правителствени кръгове за разлика от сръбските признават наличието на българско население в Егейския Македония, но твърдят, че това са гърци повлияни от българската религиозно-просветна пропаганда. По силата на гръцко-българската конвенция за доброволна размяна на население от ноември 1919 г. многобройно българско население е принудено да напусне завинаги родните си земи в Егейска Македония – факт, който довежда до възникването на отделен бежански въпрос по онова време.

Сръбските управляващи среди отричат съществуването на българи и др. националности във Вардарска Македония и вместо покровителство спрямо тях се прилага системна денационализация. Македонските българи са причислени към "правите сърби", а името Македония е официално забранено и заменено с "Южна Сърбия". Закрити са всички български училища, църкви, читалища и библиотеки. Забранени са българската реч, периодичния и ежедневния печат и българските книги в Македония. С цел да се ускори и улесни асимилацията на вардарските българи, започва колонизиране на сръбски семейства. В отговор на великосръбските планове поробените българи изработват свои тайни революционни и културни програми за запазване на българската националност, език и култура.

"Пирински орел"

Македонският въпрос (5). Балкански съюз. Първа и Втора Балкански войни

2008-10-30T18:34:00.000-07:00

Балкански съюз. Първа и Втора Балкански войни

През 1911 г. войната между Италия и Турция изостря кризата в империята. За освобождението на Македония и Тракия България окончателно се ориентира към война с Турция. По внушение на Русия на 29 февруари 1912 г. между България и Сърбия е подписан съюзен договор. Към него има тайно приложение, в което Македония е разделена на "спорна" и "безспорна" зона. В чл. 2 на тайното приложение се казва, че всички територии, които ще бъдат освободени при една война с Турция, попадат под общо владение (кондоминиум) на двете съюзни държави. Ликвидирането на това положение ще стане в срок най-много от три месеца след възстановяването на мира и то на следната основа: Сърбия признава на България правото върху териториите на изток от Родопите и р. Струма. България признава правото на Сърбия върху териториите, които са разположени на север и на запад от Шар планина. Що се отнася до територията между Шар планина и Родопите, архипелага и Охридското езеро (т.е. Македония), ако двете страни се уверят, че организацията на тази територия в отделна автономна област е невъзможна, предвид интересите на българската и сръбската народност или по други вътрешни или външни причини, с тази територия ще се постъпи по следния начин: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, почваща от връх Голям при българо-турската граница, северно от Крива паланка и свършваща при манастира Дъбовци на Охридското езеро. Областите на запад от тази линия образуват т.нар. "спорна" зона. Областите на изток от тази линия образуват т.нар. "безспорна" зона, която принадлежи на България. Руският император е определен от двете страни за "арбитър", който след приключването на войната трябвало да се произнесе дали т.нар. "спорна зона" да остане част от България или да бъде дадена на Сърбия.

На 29 май 1912 г. е подписан "Отбранителен и съюзнически договор между България и Гърция", а в началото на септември с.г. и военна конвенция между щабовете на двете страни. Нито в договора, нито във военната конвенция обаче се съдържат някакви постановления по териториалните въпроси. Липсва каквато и да било разграничителна линия. Това се дължи на обстоятелството, че Гърция претендира за голяма част от Южна Македония със Солун, от която България не може да се откаже, още повече, че вече е направила големи отстъпки на Сърбия, съгласявайки се на дележ и създаване на "спорна зона".

При създаването на Балканския съюз българската дипломация допуска груби грешки. В сключените договори няма достатъчно гаранции за тяхното спазване от страна на съюзниците на България. Под руски натиск България изоставя своята дотогавашна позиция за автономия на Македония и Тракия. Страхувайки се от общественото мнение и от реакцията на ВМРО, бълг. правителство запазва в тайна приложението към договора със Сърбия за дележ на Македония.

Революционната организация активно участва в подготовката на предстоящата война срещу Турция. Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров обикаля с чета Кукушко и Солунско. Други чети на ВМРО извършват десетки атентати срещу турски военни и административни обекти.

С обявяването на мобилизацията в България десетки хиляди бежанци от Македония и Одринско се записват доброволци в Българската войска. Стотици българи идват от Македония и подават молби за доброволци. От четите на Организацията са сформират партизански отреди за разузнавателни и диверсантски акции в тила на турската армия. От доброволците от Македония и Одринско е сформирана специална част – Македоно-Одринско опълчение с числен състав около 15 000 души.

Още със започването на Балканската война четите на ВМРО са в авангарда на българската армия. На много места превземат градове и села, овладяват цели райони и обезоръжават турците много преди да се появят армиите на съюзниците.

С влизането си в Македония сърбите обаче започват да преследват по-изявените българи. Наблюдавайки поведението на сръбските и гръцките войски, ВМРО не си прави никакви илюзии относно техните истински намерения. Затова още през февруари 1913 г. Тодор Александров събира в град Щип всички по-видни войводи и разпределя задачите при една евентуална борба срещу сърби и гърци. Той изпраща и специално писмо до министър-председателя на България Иван Евстатиев Гешов, в което го запознава с поведението на сърбите и гърците в Македония. Подобно писмо е изпратено и на цар Фердинанд.

Когато избухва Междусъюзническата война, на 16 юни 1913 г., в помощ на Българската войска ВМРО вдига въстание в тила на сръбската армия. Въстанието избухва масово в Тиквешко и Кавадарско. То завършва с неуспех поради неблагоприятния изход от войната.

Подписаният на 10 август 1913 г. договор в Букурещ между бившите съюзници е крайно неблагоприятен за българската кауза. Македония е разделена между България, Сърбия и Гърция. Сърби и гърци окупират 90% от нейната територия. В България остава само Пиринска Македония и района на гр. Струмица. Веднага новите господари на Македония забраняват българския език, закрити са и българските училища и църкви. На гонения и унищожение са подложени българските свещеници, учители и всички проявени българи по селата и градовете.

"Пирински орел"

Македонският въпрос (4). Илинденско-Преображенско въстание. Мюрщегски реформи. Младотурски преврат

2008-10-30T18:30:00.000-07:00

Илинденско-Преображенско въстание. Мюрщегски реформи. Младотурски преврат

След поражението на Горноджумайското въстание и безплодните опити на Великите сили и Осман. империя да проведат реформи в гр. Солун на 2 януари 1903 г. се свиква конгрес на ВМРО, в който участват 17 делегати от вътрешността на Македония. Конгресът продължава до 4 януари. На него не присъстват създателите на организацията. На заседанията се очертават две осн. тези:

• едната за вдигане на въстание

• другата против въстанието

Най-горещ привърженик на идеята за въстание е председателят на Битолския револ. окръг Атанас Лозанчев, според който Организацията трябва колкото се може по-бързо да обяви въстание, защото османските власти предприемали масирани действия по разгромяването на комитетската мрежа. Подкрепян от Иван Гарванов, той успява да убеди колебаещите се делегати и конгресът единодушно взема решение за въстание.

След Солунския конгрес Ив. Гарванов идва в София и запознава останалите дейци, намиращи се в България, с решенията на конгреса. Оформят се три мнения:

 категорично против въстанието

 подкрепа на солунското решение

 против повсеместните действия, а за преминаване към нападателни четнически действия и динамитни атентати.

В крайна сметка всички се обединяват около компромисната идея не за всеобщо въстание, а за въстанически действия само в някои райони, придружени със силни партизански действия в останалите части на Македония и Одринско.

На 17 април в с. Смилево е свикан конгрес на Битолския революционен окръг. Избира се Главен Щаб и щабове, които да ръководят отделните райони. Към Битолския главен щаб са избрани Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев. За всеки район е определен и по един български офицер за военен ръководител. Точната дата трябвало да бъде определена от Главния щаб някъде през лятото.

Докато заседава конгресът в Смилево, в Солун се извършват знаменитите Солунски атентати. Група младежи, известни като "гемиджиите" извършват серия от атентати, давайки предимство на индивидуалните действия и тероризма. Намирайки се под влияние на анархизма, те считат, че въстание е невъзможно да освободи Македония. В Солун са взривени:

• фр. пътнически кораб "Гвадилкивир"

• ж.п. линията Солун-Цариград

• клона на Отоман Банк в Солун и др.

Преждевременните действия на гемиджиите нанасят тежък удар върху подготовката на въстанието, защото османските власти предприемат тежки ответни репресионни действия.

В тази обстановка на 1 юли Главният щаб решава въстанието да започне на 20 юли (2 август) – празника на св. пророк Илия.

На връх Илинден, 20 юли, Главният щаб се намира под село Смилево, Битолско. Привечер селският свещеник освещава коприненото знаме на въстаниците и над 200 въстаника нападат гарнизона в с. Смилево. Така се поставя началото на въстанието, обхванало масово целия Битолски революционен окръг. Европейските консули в Битоля, Солун и др. македонски градове подробно информират правителствата си за избухването на въстание.

Ето какво съобщава австроунгар. консул Август Карл на министъра на външните работи за началото на въстанието: "Настана това, което от няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание започна! Сега става ясно колко е погрешно мнението на ония, които вярваха, че е преминала македонската опасност за въстание, че реформите са примирили населението и т.н., докато революционната подготовка никога не е била прекъсвана и тя показа днес значителни успехи".

Въпреки героичната борба на въстаниците многократно превъзхождащата сила на противника и липсата на адекватна реакция на Великите сили, постепенно сломяват съпротивата на въстаналите българи. Към края на септември въстанието е почти навсякъде потушено. Равносметката от въстанието в Македония и Одринско е трагична. Опожарените села са 201, 4694 души са избити; обезчестени са 3122 жени и девойки; без покрив над главата остават 70 835 души, а 30 000 емигрират в България.

Пораженията на въстанието включват и сериозния удар срещу ВМОРО. Организационната мрежа е разпокъсана, много видни ръководители загиват в борбата, забелязва се известна деморализация в средите на ръководните кадри.

Европейската дипломация извлича от Илинденското въстание свои заключения, които водят до активизиране на политиката на реформи в Македония. Затова в края на септември 1903 г. в Мюрцщег се срещат държавните глави на "най-заинтересованите" сили – цар Николай ІІ и кайзер Франц-Йозеф. По време на съвещанията им е връчен меморандум от англ. правителство, в което се поставя въпросът, дали планът за реформи не би могъл да бъде проведен върху по-широка основа. Лондон предлага в Македония да се назначи генерал-губернатор християнин или ако се запази генерал-губернатора – мюсюлманин – към него да бъде прикрепен съветник европеец. Решенията от Мюрцщег, предадени на осм. правителство на 2 окт. 1903 г. в Истанбул от посланиците на Русия и Австро-Унгария са компромис между интересите на Австро-Унгария и Русия, от една страна, и тези на Англия, Франция и Италия, от друга. В общи линии отделните разпоредби на новата програма гласят следното:

1. за контрол по прилагането на реформите към генералния инспектор Хилми паша да бъдат прикрепени по един цивилен агент от Австро-Унгария и Русия;

2. реорганизация на жандармерията;

3. териториалните граници на административните окръзи в Македония да се определят наново с цел цялостно групиране на отделните народности;

4. подпомагане на развитието на локални автономии ;

5. създаване на смесени (християнско-мюсюлмански) комисии за разследване на извършените по време на въстанието нарушения;

6. Османското правителство да предостави необходимите финансови средства за:

- връщане на избягалите християни по родните им места

- подпомагане на християните, понесли щети в следствие въстанието

- възстановяване на разрушените черкви, къщи и училища

7. репатрираните селяни да бъдат освободени от данъци за една година;

8. незабавно въвеждане на гореспоменатите реформи;

9. тъй като повечето от извършените изстъпления срещу християните са извършени от нередовна войска за бъдеще да не се допуска формирането на такива отряди.

През юни 1908 г. в Ревел се срещат руският цар император Николай ІІ и англ. крал Едуард VІІ. На тази среща те изработват нов проект за реформи в Османската империя. Целта е извоюване на автономия на християнските провинции на империята.

През юли същата година група млади турски офицери извършват преврат и обявяват всички народности в Османската империя за равноправни. Всъщност истинската причина за преврата е страхът от налагането на радикални реформи от Великите сили. За да демонстрират пред Европа, че Младотурската революция е дело не само на турците, "реформаторите" правят всичко възможно да спечелят на своя страна и българското население в Македония заедно с ВМРО. Част от ВМРО – Сандански, Чернопеев и приближените до тях – установява тесни връзки с младотурското управление. На 11 авг. 1908 г. ЦК на ВМРО издава специално окръжно, в което нарежда четите да се легализират, но да запазят организираността и оръжието си.

Осигурили си международно признание, младотурците бързо забравят своите обещания към българското население. През 1909 г. са забранени политическите партии на българите, създадени след Хуриета. Арестувани са някои видни революционери. ВМРО отново възобновява дейността си.

След погромите от Илинденското въстание и неоправданите очаквания от Хуриета Македонският въпрос се изостря до крайна степен. За България и целокупният български народ става все по-ясно, че разрешаването му би се осъществило само при пряката намеса на Свободна България. Така все по-ясно се очертава пътят към Балканската война.

Македонският въпрос (3). Създаване на ВМРО и ВМОК. Мелнишка акция. Горноджумайско въстание

2008-10-30T18:28:00.000-07:00

Създаване на ВМРО и ВМОК. Мелнишка акция. Горноджумайско въстание

Въоръжената съпротива на българите в Македония и Одринска Тракия не стихва след поражението на Кресненско-Разложкото въстание. По планините на тези две области бродят "харамийски" чети, които са сформирани по подобие на хайдушките. Те нямат единна организация, липсва им програма и идеология.

Основите на масовата революционна организация в Македония се поставят през есента на 1893 г. На 23 октомври в Солун шестима млади мъже, виждайки опасността, заплашваща тяхната Родина, полагат основите на ВМРО! Душата на тази нова конспирация е Дамян Груев. Този тогава едва 22-годишен младеж е роден в с. Смилево, Битолско. Завършва история в Софийския университет и се връща като български учител в Македония. В Солун среща д-р Христо Татарчев. Двамата създават първия комитет в Солун.

Началните стъпки на организацията са много предпазливи. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора – предимно по-първите по градовете и селата, учителите, свещениците и т.н.

През 1894 г. Д. Груев е назначен за учител в Щип. Там той среща Гоце Делчев, наречен от народа "македонския Левски". Г. Делчев пръв организира пограничните пунктове в свободна България, чрез които във вътрешността на Македония се пренасят пропагандни материали и оръжие.

През лятото на 1894 г. е изработен първият устав на Организацията. Уставът е дело на Гоце Делчев и Гьорче Петров и според него Организацията се нарича Български Македоно-Одрински революционен комитет (БМОРК). БМОРК се ръководи от Централен комитет с председател д-р Христо Татарчев и секретар Дамян Груев.

Според чл. 2, цел на БМОРК е "извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско чрез събуждане съзнанието за самозащита у българското население... чрез подготовката и повдигането на едно повсеместно въстание". Не бива да се забравя, че Одринско е част от географската област Тракия.

Според чл. 3 от същия този устав член на БМОРК може да бъде "всеки българин без разлика на пола, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело".

Необходимо е да се обясни защо в устава, където съвършено ясно е подчертано дори чрез името на организацията, че тя е на българите в Македония и Тракия, е издигнато искането за политическа независимост на територията й. Тази постановка присъства в много програмни документи, включително и дори най-вече по времето, когато Организацията ще се ръководи от Тодор Александров и Ванчо Михайлов.

Ръководителите на ВМОРО издигат лозунга за политическа автономия, като изхождат от тактически съображения. Те разбират отлично, че ако се постави въпросът за пряко присъединяване на Македония и Одринска Тракия към България, ще се натъкнат на ожесточена съпротива както от страна на съседните балкански държави, така и на недоволството на някои Велики сили. При това положение се приема, че опитът с Източна Румелия може да бъде повторен.

БМОРК не е последното име на Революционната организация. През 1902 г. тя се нарича вече ТМОРО (Тайна Македоно-Одринска революционна организация). В 1905 г. на Рилския конгрес Организацията е преименувана на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Едва в 1919 г. тя е само ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). Но това не означава, че организацията е станала небългарска. Тракийските българи отпадат от организацията, защото след войните 1912-1918 г. част от териториите им са освободени и присъединени към България (планините Северна Странджа, Сакар, Родопите), а друга част (Източна и Беломорска Тракия) остават в Турция и Гърция, които избиват и прогонват до крак българското им население в 1913 и 1918 г.

Бежанците играят важна роля в освободителните борби на Македония и Одринска Тракия. Между тях възникват първите дружества и комитети, които надигат глас в защита на българщината в тези две области. Те формират чети, организират митинги и държат въпроса открит пред българското и европейското обществено мнение. През втората половина на март 1895 г. македонските дружества свикват в София свой конгрес. Те създават своя единна организация и избират ръководство – Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК). За негов пръв председател е издигнат Трайко Китанчев от гр. Ресен.

ВМОК си поставя за цел да се бори за "придобиване за населението в Македония и Одринско на политическа автономия". Той разчита на общественото мнение в България и Европа, върху което се опитва да окаже въздействие посредством печатно слово, митинги, мемоари и т.н.

Отначало ВМОК се обявява против всякаква въоръжена акция, докато не бъдат изчерпани всички легални средства. Много скоро обаче тази позиция е изоставена. През лятото на 1895 г. въоръжени чети, водени от български офицери, навлизат в Македония. Тяхната цел е да се упражни натиск върху Турция, за да бъде признат Фердинанд за княз на България. Най-сполучливата им акция е превземането на гр. Мелник (тогава с 12 хил. жители) от четата на подпоручик Б. Сарафов. Въпреки неуспеха си, акцията има голямо отражение както в самата Турция, така и в Европа. Великите сили са уплашени от по-нататъшното развитие на нещата и Турция е принудена да проведе реформи в областите, населени с християни.

Скоро след въоръжената акция в Македония Т. Китанчев умира. Председатели на ВМОК след него последователно са: Йосиф Ковачев, Борис Сарафов и ген. Иван Цончев.

ВМОК продължава своето съществуване до 1905 г., когато се слива с Вътрешната революционна организация. Дотогава той активно работи за налагане в България на една по-активна и категорична позиция по въпроса за освобождението на българите в Македония.

Неприятен исторически факт е, че двете организации не успяват да постигнат единодействие още в началото. Стига се до пререкания между дейците на ВМОК и ВМРО. На някои места дори чети на двете организации взаимно се преследват. В това братоубийство основно се отличава Яне Сандански, основната дейност на когото се свежда почти само до преследване на върховистките чети.

Периодите на остри противоборства се редуват и с такива на градивно сътрудничество. Когато си сътрудничат, Вътрешната организация получава от Върховния комитет оръжие, боеприпаси и т.н. За ръководители на райони в Македония и Одринско се изпращат подготвени във военно отношение хора, предимно офицери.

Противоречията между двете организации не се отнасят до крайната цел. По нея те са единодушни – автономията трябва да бъде етап към обединението с България. Разделя ги въпросът той трябва да оглави движението и средствата за постигане на целта.

Началото на 20 в. заварва Македония вече добре организирана. Мрежата на Революционната организация покрива всяко кътче на поробената българска земя.

Агитационно-организаторските чети революционизират селата. Върлуващите в Македония турски и албански банди, които грабят и безчинстват по селата, са постепенно унищожени от четите на ВМРО. Постепенно, благодарение на четите, Революционната организация измества турската администрация и се превръща в реална власт. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища и селска милиция. Селяните вече не се обръщат към корумпираните турски съдилища за разрешаване на своите проблеми, а към местния селски комитет или войвода. Правосъдието на Организацията е строго, справедливо и бързо. То има само четири вида наказание: предупреждение, глоба, бой и смърт. В скоро време от селата изчезват кражбите, пиянството и неморалните прояви.

Разрастването на революционната борба неотменно води до приближаване на масовото въстание в Македония и Одринско. Разбирайки за готвеното от ВМОК въстание, ВМРО се опитва да го предотврати. Вътрешната организация смята, че населението в Македония все още не е готово за едно всеобщо, масово въстание. Благодарение на активността на ВМРО, въстанието избухва само в Горноджумайско. То започва на 23.09.1902 г. в с. Железница. Дейците на Върховния комитет желаят да се възползват от подобрението на руско-българските отношения. Те обаче не отчитат важния факт, че Русия е ангажирана на своите източни граници в остър конфликт с Япония и не желае усложнения на Балканите. Горноджумайското въстание е потушено с големи жестокости. Безчет са избитите, хиляди бежанци търсят спасение в България. На много места революционните комитети са разгромени, а оръжието им е прибрано от турските власти.

Македонският въпрос (2 част)

2008-10-30T18:26:00.000-07:00

Македонският въпрос (2). Чужди национализаторски пропаганди

По същество денационализаторските пропаганди на съседните балкански народи спрямо българския народ представляват опит на първите да наложат своето влияние в региона и представляват реакция срещу формирането и консолидирането на българска нация. Ситуацията в Македония след Берлин. договор е същата.

Гръцките национални аспирации намират идеен израз в т.нар. "Мегали идея", проповядваща възобновяването на Византийската империя, създаване на Велика Гърция със столица Цариград и граници до Стара планина или до р. Дунав.

След загубата на териториите на Княжеството и Изт. Румелия за гръц. кауза, гръцките националистични кръгове насочват изцяло вниманието си върху Македония. Гърция разчита и се опира на гръцкото и влашко население, населяващи предимно южните райони на Македония, а също така и на Цариградската патриаршия, чиято пропаганда, действувайки под закрилата на османските власти, успява да се наложи в някои изконно български територии.

През 1878 г. в Атина е създаден т.нар. "Македонски комитет", чиято основна функция е организирането на въоръжени чети и изпращането им в Македония, за да се въздейства чрез сила на местното население да се отрече от Екзархията и от българ. дело. Като се възползват от неблагоприятното положение на българите по времето на Руско-Тур. осв. Война (1877-1878 г.) и Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) гръц. Патриаршия успява чрез интриги и клевети да въздействат върху османските власти за закриване на българските училища и църкви. Български учители, свещеници и първенци са подложени на преследване.

Гръцката въоръжена пропаганда приема настъпателен и организиран характер от посл. години на ХІХ в. През 1894 г. е учредена т.нар. Етники Етерия (Национално дружество), в която участват офицери от гръцката армия, както и влиятелни цивилни лица. Задачата й е да подкопае устоите на българското национално-освободително движение в Македония и проправи път на гърцизма в областта.

По време на Илинденско-Преображенското въстание гръцки правителствени кръгове подемат кампания за ограничаването и задушаването му. Елинизмът отново се възползва от влошеното положение на българите и се опитва отново да нанесе удар върху българското църковно и училищно дело. Рязко се усилва военната (въоръжената) пропаганда, която се ръководи от създадения в Атина през 1904 г. Елино-Македонски комитет. Той разполага с големи парични средства и организира андартски чети (елино-македонски отмъстителни чети), съставени от наемници критяни, които обаче не влизат в сблъсък с турските власти, а подлагат на терор селищата, верни на ВМОРО и Екзархията.

Правдоподобна илюстрация на тази гръцка политика в Македония дава книгата "Изповедта на един македонски четник" (Албърт Сониксен).

"През време на въстанието гръцките попове придружаваха турските войски в наказателните експедиции и посочваха кои села да се изгарят и кои селяни да се убиват... В този район (има се предвид Костурско) е селото Загоричане, в което се случило едно от най-забележителните събития в сегашната история на Македония. Гръцките попове подкупили един турски офицер да извършва чести претърсвания на селото и това накарало селяните да скрият своето оръжие на по-далечни места. След това старейшината на селото получил бележка, подписана от един "приятел", с която се предупреждавали селяните, че след няколко дена ще се направи друг по-пълен обиск. Мнозина от селяните заровили пушките. На определената дата селяните се събрали в черквата. Като чули свиренето на тръба и видели въоръжени хора да се приближават към селото, те помислили, че предупреждението се изпълнява и аскерът е дошъл да търси оръжие. Съвсем неочаквано един залп изпочупил стъклата на черквата и убил десетина души от събраните. Между богомолците настъпила паника и някои хукнали да бягат навън, но се видели обкръжени от стотина "Христови войници", повечето в гръцка униформа. Трима от водителите били облечени в униформата на гръцки офицери. Тази чета изклала 60 селяни Загоричане."

Някои от жертвите били деца, бременни жени и старци. Останалите здрави след въстанието десетина къщи били изгорени. Това злодеяние бе извършено – както казва Сониксен – в името на Христа, устроено от гръцката черква.

След това авторът цитира една чужда мисъл: "Аз не зная как може да се обвинява цял народ. Но когато един цял народ акламира подобно дело като това чрез своято единодушна преса и от амвона, нарича го патриотическо и героично и дава публични обеди на неговите извършители, какво трябва да се каже за такъв народ? Не такова, което ще кажат навярно за него като потомък на Сократ, Перикъл и Солон (по име поне) и избран народ на Байрона ...."

Не по-малко амбициозна в сравнение с гръцката е и сръбската пропаганда в Македония. Тя се изразява в пряка помощ за населението на Македония. Един от центровете на сръбската пропаганда е основаното през 1886 г. в Белград дружество "Св. Сава". В него членуват най-изтъкнатите политици и общественици в Сърбия. Белград отпуска стипендии за младежи, които да прегърнат сърбизма като политическа и културна идея, като в последствие се превърнат в лицата, работещи за сръбската кауза в Македония. Но скоро сръбските власти се убеждават, че българската национална кауза трудно може да се изкорени. Затова сръбската държава започва да действа в друга посока, приемайки на въоръжение т.нар. "македонизъм", според който славянското население на Македония не е сръбско, но не е и българско, а отделен народ със своя самостоятелна история и традиции. Създателите на македонизма започват да изготвят учебници на базата на местни диалекти със сръбски примеси. Част от руските учени и публицисти, съобразно интересите на Русия, също застават зад подобна теза.

Амбициите на сръбските и гръцките националистични кръгове спрямо Македония са толкова големи, че между двете държави се стига до предварително поделяне на Македония на "сфери на влияние". Гръцката страна предявява претенции за Ю. Македония до линията Неврокоп-Мелник-Прилеп-Крушево-Струга и настоява сръбското правителство да отзове своите консули от Сяр, Солун и Битоля като съответно прекрати своята пропаганда в "гръцката сфера на влияние". Гръцкото правителство поема отговорността да съдейства за назначаването на сръбски митрополити в Скопие, Велес и Призрен. Сръбското правителство отзовава своя консул от Сяр и прекратява сръбската пропаганда в Серски санджак, а Патриаршията назначава сръбски митрополит в Скопие.

"Пирински орел"

Македонският въпрос: Мирна и въоръжена съпротива срещу Берлинския договор. Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония.

2008-10-30T18:24:00.000-07:00

Мирна и въоръжена съпротива срещу Берлинския договор. Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония. Кресненско-Разложко въстание

Като спонтанен протест срещу решенията на Берлинския конгрес в България започват да се създават комитетите "Единство", чиято задача е подготовката на въстание в Македония, с което да се демонстрира пред Великите сили желанието на българското население в Македония да се обедини с току-що създаденото Княжество България. Наред с подготовката за въстание от много места в Македония населението изпраща стотици писма, петиции, декларации, с които изразява своя протест срещу оставането му отново под турска власт. На 20 май 1878 г. до консулите на Великите сили в Солун е изпратен подпечатаният от името на 21 български общини и други обществени и културно-просветни организации Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония.

Европа остава глуха за молбите на българите в Македония и на тях не им остава нищо друго освен да вземат отново оръжието.

В края на септември 1878 г. повечето войводи се събират в Горна Джумая на войводско събрание и на него те съгласуват подробностите около предстоящото въстание. За главен войвода е признат Стоян войвода. На 5 октомври 400 въстаници нападат турските войски при Кресненските ханове и ги разбиват. Разложката околия е второто огнище на въстанието. Численото превъзходство на турците и бездействието на европейските държави предрешават изхода на въстанието. Същевременно между ръководителите на въстанието избухват противоречия, които завършват с убийството на Стоян Карастоилов. Към края на 1878 въстанието е удавено в кръв.

Въпреки разпокъсването на българ. земи по силата на Берлин. договор съзнанието за национално единство, утвърдено през епохата на Възраждането, остава непокътнато. За Учредителното Събрание, свикано в Търново през 1879, и българите от Македония и Одринско изпращат свои представители. Неразделността на българската нация е отразена в Търновската конституция, а чл. 39 определя Бълг. екзархия като общонационален институт, който осигурява духовното единство на всички българи (независимо от изкуствено разделящите ги политически граници).

Потушаването на Кресненско-Разложкото въстание и разгрома на Охридското съзаклятие не угасят желанието на българите от Македония за свобода. Периодът от 1880 до 1893 г. на пръв поглед е един спокоен период без шумни изяви вътре в Македония. Всъщност този "спокоен" период ражда следващите бунтовни десетилетия. През този период българ. нация в Македония се консолидира окончателно около националните институции – Българската екзархия и българското училище.

Въпреки неблагоприятните условия, при които работи, Екзархията успява да осъществи основната си задача – а именно да консолидира и организира българите, останали извън пределите на Княжеството. В земите под юрисдикцията на Екзархията разцъфтява българското учебно дело, което изживява криза след 1877-1878 г.

Първата грижа на Екзархията е да спаси българското учебно дело от задушаващата прегръдка на Патриаршията. Турското правителство след дълги и упорити настоявания от страна на Екзарх Йосиф се съгласява да освободи българските училища от зависимостта на гърците, но ги поставя под свой контрол.

Наред с Екзархията важна роля за развитието на учебното дело играят и българските църковни общини. Те представляват изборни обществени организации, които се грижат за църковните и учебни дела, уреждат възникнали спорове между населението и властта.

Безспорно постижение е откритата през учебната 1885-86 г. Българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Солун. Тя се превръща в ковачница на българската интелигенция не само за поробените българи, но и за свободната българска държава. Преподаватели в Солунската гимназия са най-видните български педагози, учени и политици като Григор Пърличев, Васил Кънчов, Константин Величков, Димитър Страшимиров, Андрей Тошев и др. Най-видните възпитаници на българската солунска гимназия са: Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Тодор Лазаров, Христо Узунов, Борис Сарафов, Иван Михайлов и др.

Няколко години по-късно в Солун отваря врати и Българската девическа гимназия "Св. Благовещение". В същия град е основана и търговска гимназия. Така Солун е един от малкото градове, в които има 3 българ. гимназии в началото на ХХ в.

Зараждане и определение на македонския въпрос (1 част)

2008-10-30T18:18:00.000-07:00

Зараждане и определение на македонския въпрос (1 част)

Македонски се нарича въпросът, за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадане на Османската империя в кр. на 19 в. и нач. на 20 в.

За много хора в България, предимно от младото поколение, този проблем е почти непознат. Повечето го свързват с проблема за признаването на независимостта на Република Македония, а други с полемиката съществува или не "македонска нация".

Допреди 40-50 години обаче за всички, както в България, така и в Европа Македонският въпрос е въпроса за освобождението на българите в Македония и Одринска Тракия от турска власт, а след Междусъюзническата война от 1913 г. за правата и свободите на българското население в Егейска и Вардарска Македония.

"Македония", отново употребявана като географско понятие от началото на 19 в., се отнася за територията, чиито граници се определят приблизително на север до Шар планина, Карадаг (Скопска Черна Гора), Козяк планина, Осоговска планина; на изток до р. Места (Нестос); на юг до Егейско море и река Алиакмон (Бистрица) и на запад до планините Кораб, Ябланица, Мокра и Пиндос. Тази географска дефиниция обаче е напълно произволна. Нея дължим на европейските географи от началото на 19 в., които се ориентират по отношение на Македония отново по съчиненията на Птоломей и Страбон. В началото на 20 в. Македония не представлява нито географска, нито етническа единица.

След 1864 г. европейските владения на империята са разделени на следните административни единици (вилаети): Одрин, Солун, Битоля, Янина, Шкодра и Косово. Едва с възникването на Македонския въпрос, сключването на Берлинския договор и особено след започналата европейска реформаторска акция в Македония (1903 г.) понятието прониква в съзнанието на османците. Разбира се, в администрацията продължава да се говори не за "Македония", а за "виляет – и селясе", "трите вилаета", за които се предвиждат определени реформи.

Достоверните данни за броя на населението в Македония и преди всичко за числеността на македонските народностни общности, са редки. Затова пък съществува изобилие от етнографски статистики и карти.

Върху три от най-известните карти на Балканския полуостров преди 1878 г., картите на Буе, Льожан и Киперт, Македония е изобразена като територия, почти изцяло населена с българи. Не на последно място на това обстоятелство се дължи и фактът, че през 1876 г. граф Игнатиев, руски посланик при Високата порта, иска от делегатите на международната конференция в Истанбул през 1876 г. всички области, маркирани върху картата на Хиперт като "български", да бъдат присъединени към планираната автономна държава България. На тази основа в Сан Стефанския договор се предвижда създаването на българска държава, която включва цяла Македония.

Но Сан Стефанският мирен договор е ревизиран на Берлинския конгрес през 1878 год. Именно след конгреса възниква Македонският въпрос. Според решенията от Берлин Македония и Одринска Тракия са върнати под властта на султана.

Македонският въпрос е наследник на българския въпрос – въпросът за границите на България след възстановяването й, и на Източния въпрос – въпросът за наследството на Османската империя в Европа.

Съседните балкански правителства се опитват да лансират идеята, че Македонският въпрос е общобалкански, и предявяват определени териториални претенции. Национално-освободителното движение на българите в Македония, съперничеството между балканските държави за владеенето на областта и борбата между големите империалистически държави за влияние на Балканите усложняват и изострят Македонския въпрос.

Пирински

Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 - 1934

2008-10-30T18:14:00.000-07:00

Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 - 1934

"Вардарски"

“Версайско-вашингтонската система от договори след Първата световна война прекроява картата на Стария континент, създавайки нови държавни формирования. Милиони българи, унгарци и немци са поставени под чужда власт. На Балканите изключително здрав крепител на следвоенното статукво се явява Кралството на сърби, хървати и словенци, образувано на 1 декември 1918 г. и утвърдено в окончателните си граници на 27 ноември 1919 г. с Ньойския договор на Съглашението с България.

Династията Караджорджевич ще управлява през следващите 22 години държава с територия 248 100 кв. км. и 13 500 000 души население, от които близо две трети не са сърби. Зад фасадата на югославянското братство (което между впрочем се корени в редовете на хърватската интелигенция от средата на XIX в. с най-ярки представители Людевит Гай и Йосип Щросмайер) се осъществява великосръбската идея, преследвана неотклонно през изминалите десетилетия от Белград. Още в началото на 20те години в „Южна Сърбия” обаче проличава, че на Кралството СХС не предстои безметежен живот.

Още през първите години на новия режим във Вардарска Македония ВМРО и българското население откриват в лицето на хърватската опозиция естествен съюзник. През март 1924 г. вестниците „Хърватски лист”, „Хърват”, „Обзор” и „Слобадан Дом”, орган на Хърватската селска партия (ХСП), издигат открито глас в защита на потъпкваните права на македонските българи.[1] Освен чрез пропаганда в печата лидерът на ХСП Степан Радич започва да подпомага и пряко националноосвободителното движение. На територията на КСХС се внасят и оттам в Македония се препращат забранени книги и вестници, а множеството македонски студенти в Загреб получават финансова и морална помощ.[2] Непосредствено доказателство за връзки на организационно равнище е писмото на Тодор Александров от края на август 1924 г. броени дни преди убийството му до Радич: „…В борбата срещу Пашич Вие говорихте не само за връзките с ВМРО, но даже понякога Вие заплашвахте Белград с тях, подчертавайки ясно нашия общ фронт против белградската сатрапия.”[3] Тези връзки изиграват твърде положителна роля при изграждането на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация) до 1927 г. Наред с въоръжената съпротива на ВМРО дейността на тази организация има за цел да поддържа духа на българите във Вардарска Македония непримирим, да спои голям брой младежи, подготвяйки ги за тежка борба, и посредством конспиративните си структури да подкопава опитите на белградската асимилаторска политика.

В края на май 1927 г. в Скопие, Белград, Загреб и Любляна започват масови арести на македонски студенти. Ефектът на разкриването на ММТРО за сръбските власти е просто смайващ.[4] Наличието на организация от подобен вид, имаща структури не само във Вардарска Македония, но и в големите градове на КСХС, и намираща се в пряка връзка с ВМРО на Иван Михайлов, показва, че сръбският контрол не е толкова сигурен. За целта на настоящата работа е от особено значение фактът, че именно до този момент членове на ММТРО в Загреб вече са се свързали с една от водещите фигури в правашката партия – Анте Павелич. Връзката се осъществява най-вече чрез Иван Бояджиев, водач на организационното ядро в Загреб.

Започването на процеса се бави с около половин година, през което време Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров и техните съмишленици са подложени на систематичен физически и психически терор, за да признаят „вината” си. Убийството на сръбския генерал Ковачевич в Щип от Илия Лилинков и Ипократ Развигоров на 6 октомври 1927 г. обаче дава сигнал, че нещата не могат да бъдат протаквани до безкрайност. Срещу подсъдимите е повдигнато обвинение в разпространение на българска литература в КСХС, което за сръбския съд е равнозначно на тероризъм.[5]

С оглед на гореизложеното не е случайно, че именно бъдещият поглавник на Усташката организация се заема със защитата на българите в Студентския процес в Скопие, който освен успешен адвокат по същото време е и депутат в Скупщината. Застъпвайки се за дейността на младежите от ММТРО, като отхвърля чисто формално революционната й същност, Павелич заявява: „…Тази младеж трябва да се сравнява с онази, която създаде илирското движение и която в Хърватско се бори за неприкосновеността на нейния език. Да я сравним с оная, която носи народните идеали у всеки един народ… Съдът не произнася наказателна присъда затова, че някой е сърбин, българин или немец, защото туй не е мерило, по което се съди.”[6] По нататък в речта си защитникът отбелязва, че след като в КСХС живеят и българи, то и те трябва да имат равни права с останалите граждани. [7] Самото твърдение, че в Македония живеят българи, поставя Павелич в твърде незавидно положение, тъй като според Жика Лазич, шеф на държавна сигурност, подобно изказване граничи с държавна измяна.

Посочването на тази първа открита проява на сътрудничество между македонското революционно движение и хърватската опозиция изисква съвсем на кратко да се щрихира развитието на хърватския национализъм до края на 20те години. В средата на XIX в. е създадена ХПП (Хърватска партия на правото) на Анте Старчевич, която през следващите десетилетия дава отпор на унгарския контрол върху хърватските земи в рамките на Хабсбургската монархия. Към края на века чрез отцепване от ХПП се създава Чистата партия на правото, възглавявана от Йосип Франк. „Франковците” се превръщат в радикално крило на хърватския национализъм, като се противопоставят на интегрирането на Хърватско в КСХС.[8] През 20те години те стават известни като праваши и въпреки че не разполагат с влиянието на ХСП на Степан Радич, те печелят постепенно все по-стабилни позиции. От средата на 20те генерален секретар на партията става Анте Павелич (1889-1959).

След Студентския процес в Скопие Белград решава да смаже всяко по-остро противопоставяне. Заплахата на скопския жупан – полк. Наумович започва да се осъществява не само в Македония: „За око – глава, за зъб – челюст!”[9] На 20 юни 1928 г. Степан Радич е прострелян показно от сръбски депутат в Скупщината. За всички здравомислещи хърватски националисти става ясно, че легалната борба ще стане за броени месеци почти невъзможна. Подготвяйки се за предстоящата страхотна борба, Павелич пътува до Унгария, където се среща с адмирал Хорти и държавния секретар Гьомбош.[10] В края на 1928 г. се създава първообразът на „Усташа” – „Хърватски домобран”. На 1. декември с. г. се организира масова демонстрация по улиците на Загреб. По това време Павелич вече фактически оглавява правашите, но създаването на „Хърватски домобран”, сочи недвусмислено, че хърватските националисти възприемат нов и много по-радикален курс. Още повече от 6 януари 1929 г. друг избор пред защитника на македонските студенти не остава. В манифеста, с който преустановява Видовденската конституция и установява личната си диктатура, Александър Караджорджевич не оставя съмнение за това, как ще бъде третиран всеки опит за неподчинение на белградските директиви: „Мой свещен дълг е с всички средства да пазя държавното единство и съм решил да изпълня този дълг без колебание.”[11]

През същия този януари Павелич напуска Кралството на сърби, хървати и словенци, което съвсем скоро ще бъде преименувано на Югославия, и пристига във Виена при тамошната хърватска емиграция. Поглавникът на усташите няма да се завърне на родна земя до 1941 г. В австрийската столица той се свързва с представителя на ВМРО Наум Томалевски (екзекутиран на 2 декември 1930 г. за предателство срещу организацията от Владо Черноземски) и представителя на Македонския национален комитет Никола Велев, с които уговаря условията, при които да посети София и сключването на споразумение между хърватите и ВМРО.[12] С този ход е решено всъщност да се започне своеобразна война срещу крал Александър.

Лидерът на Националния комитет на македонските емигрантски организации – Константин Станишев, разбира се, е в течение на провежданите във Виена разговори. Павелич дори твърди в спомените си, че самият Станишев го посещава във Виена: „обсъдихме въпроса за създаването на съюз между хърватските и българските емигранти и се договорихме аз да дойда в София, където да сключим едно споразумение за единна борба срещу белградската диктатура и за освобождението на Хърватско и Македония. Д-р. Константин Станишев се върна в България и скоро ми съобщи, че една такава среща в София ще може да се проведе.”[13] През март председателя на Националния комитет на македонските емигрантски организации се свързва по въпроса с министър-председателя Ляпчев и външния министър Буров. Двамата не се противопоставят на заплануваното, но и естествено не се ангажират пряко с него. Ляпчев заявява лаконично, че Павелич може да дойде в София, след като така са се договорили, а Буров „няма намерение да забрани една частна визита.”[14] По това време във Виена вече се намира и градския застъпник на Загреб Густав Перчец, който освен това е и генерален секретар на Хърватската партия на правото, т. е. вторият човек след Павелич. Съществуват податки, че хърватите още тогава обсъждат с Наум Томалевски възможността за съвместни терористични акции против Югославия.[15]

Може да се заключи, че за сравнително краткия си престой в Австрия от януари до април 1929 г. ръководителят на Усташката организация очертава една от най-съществените насоки в бъдещата си дейност – тясното сътрудничество с македонското националноосвободително движение. От друга страна, стремейки се да организира около себе си хърватската политическа емиграция в града начело с ген. Саркотич (тогава там е и водачът на хърватските националисти Ивица Франк)[16], Павелич започва да полага и основите на „Усташа”. Именно по време на посещението му в София обаче нещата придобиват същинските си контури.

На 19 април Павелич и Перчец през Румъния стъпват на българска земя при Видин. Оттам отпътуват с влак към столицата и на 20 април, когато пристигат на гарата, са посрещнати от огромна ентусиазирана тълпа от 10 000 души като гости на Националния македонски комитет. Шествието се отправя към центъра на града до хотела пред двореца, съпроводено от хърватския химн („Льепа си наша домовино”), македонски песни и български маршове.[17] От двете страни се държат речи за хърватско-македонското сътрудничество. В следствие на това се подписва следната декларация:

„През време на братското посещение, което хърватският народен представител д-р Анте Павелич и градският застъпник на град Загреб, Густав Перчец, направиха на Националния комитет на македонските емигрантски организации в България, от двете страни се констатира, че невъзможният режим, на който са подложени Хърватско и Македония, им налага еднакво да координират своята легална дейност за извоюване на човешки и национални права, политическа свобода и пълна държавна независимост на Хърватско и на Македония.

По този случай двете страни заявяват, че в бъдеще те ще напрегнат и обединят усилията си за постигане тези идеали на двата братски народа.

София, 20. IV. 1929 г.

Подписали: д-р Анте Павелич, Густав Перчец. Македонски Нац. Комитет: Председател: д-р К. Д. Станишев; Подпредсед.: Л. Киселинчев и Н. Якимов; Секретари: В. Ив. Василев, В. Думев и Н. Габровски; Членове: Г. Кондов, М. Димитров, Б. Антонов, Ив. Хаджов и С. Нанев.”[18]

В сянката на този наистина внушителен митинг и отразяването му в българската и чуждестранна преса като че ли остава една по-значима по своите последствия среща. След като на 21 април Македонския национален комитет организира в чест гостите си тържествен банкет, на който присъстват представители и на дружество „Вардар”, Македонския научен институт и „Илинден”, Павелич и Перчец посещават в Банкя водача на ВМРО – Ванчо Михайлов. Разговорът е главно върху изготвянето на една обща програма за бойни акции, както съобщава италианският пълномощен министър в София Пиацентини в рапорта си до Мусолини от 24 април.[19] По-конкретно се уговаря помощта на ВМРО в изграждането на усташка (въстаническа) революционна армия. Още тогава се решава в бъдещите хърватски лагери в чужбина (твърде възможно е Павелич да е преговарял за изграждането на такива с унгарското правителство още през 1928 г.) да се доставят не само военни и други материали, но и да се изпращат на усташите опитни инструктори на революционната организация.[20] Няма да е пресилено да се каже, че към този момент Павелич вече малко или повече е съумял да подготви почвата в Италия и Унгария, които през следващите години ще осигуряват протекция на движението и на чиято територия ще се появят хърватските лагери като Янка Пуста. Самият факт, че тъкмо Пиацентини е осведомен за тайната среща между Иван Михайлов и водачите на правашката партия, е особено показателен.

Договореностите в Банкя обаче ще проличат на по-късен етап. Първоначално отзвукът от митинга в центъра на София от 20 април заглушава всичко друго. В пресата усилено се коментира, че българо-югославските отношения са изправени пред криза. Само два дни след приемането на Софийската декларация югославският посланик Люба Нешич остро протестира пред българския външен министър Буров, без обаче да му връчи официална нота. Изтъкнато е, че българските власти не са направили нищо с цел предотвратяването на антисръбската манифестация, която се е провела абсолютно безнаказано както за македонските емигранти, така и за Павелич и Перчец, които въобще ”не са оторизирани да представят хърватския народ.” В сръбските вестници се подчертава, че „бандитската акция” се е случила точно след Пиротската конференция и по този начин е в състояние да осуети започналото „затопляне” на отношенията между двете страни.[21] Българското правителство и конкретно външния министър Буров излизат с позицията, че всеки е свободен да посети страната и дори да организира мирни манифестации, стига те да не смущават реда. Когато белградският в. „Политика” публикува на 25 април материал за среща на Павелич с Ванчо Михайлов, ситуацията започва да се изостря.[22] На международно равнище влиза в оборот „инцидентът Павелич”, което дава повод на Франция и Чехословакия, подкрепяйки Югославия, да укажат натиск върху София за изясняване на случилото се. На Ляпчев не остава нищо друго освен да заяви, че се дистанцира себе си и правителството от акцията.

На 17 юни 1929 г. Белградският държавен съд осъжда Анте Павелич и Густав Перчец задочно на смърт. Единственият изход за новосформиралата се Усташка организация е революционната борба, а в този тежък момент ВМРО се изявява като неин естествен съюзник и учител.[23] Хърватите наблюдават през 20те години терористичната практика на ВМРО срещу редица сръбски палачи и до пролетта на 1929 г. поне кръгът около Павелич е осъзнал, че тя ще залегне в основата на бъдещата нелегална усташка съпротива срещу режима на крал Александър Караджорджевич. ВМРО на Ив. Михайлов има съществен принос към зараждането на Усташкото движение и чрез посредническата си роля с Рим и по специално с италианското разузнаване.[24] В края на 20те и началото на 30те години фашистка Италия всячески се стреми да отслаби Югославия, тъй че наред с македонското революционно освободително движение радикалните хърватски националисти, които биха могли да засилят сепаратистките тенденции на територията на съперника, е повече от добре дошла за Мусолини.

На 21 срещу 22 април гостите на Македонския национален комитет са принудени да напуснат България и през Турция по море се добират до Италия. Впечатление прави, че точно два месеца по-късно на 21 и 22 юни 1929 г. в Болоня се потвърждава Софийската декларация и се подготвя една по-подробна програма за бъдещо взаимодействие. Представители на Ванчо Михайлов са Иван Хаджов и Георги Кондов (както се вижда Македонският национален комитет продължава да играе посредническа роля между ВМРО и усташите). В хърватския щаб се възприемат две опорни точки: 1. Пропаганда в чужбина и 2. Организационни структури в родината.[25] На практика между 1930 и 1934 г. ще се действа по следния стратегически и тактически похват: организационен център в Италия, пропаганда в Западна Европа и Северна Америка, военно-тренировъчни лагери в Унгария и Италия, конспиративни структури в Югославия и терор срещу белградските власти и въобще елементи – проводници на сърбизма. Хаджов и Кондов спомагат до края на 1929 и началото на 1930 г. спомагат за постигането на една интегрална част от гореизложения план – изграждането на хърватски тренировъчни лагери.

На 27 октомври 1929 г. ферарският в. „Кориере Падано” резюмира информацията за хърватско-македонското сближение, появила се до този момент на страниците на европейския и американския печат:

„От известно време насам мнозина наблюдатели и писатели, занимаващи се с етнополитически въпроси, изтъкват, че македонското движение се опътва към една по-голяма интимност и към едно тясно сътрудничество с хърватското движение. Те отбелязват освен това, че две са причините, които са довели работата до тая еволюция. Първата от тия причини е отдавна съществуващата симпатия между хървати и българи (в своето грамадно мнозинство македонците са българи); втората причина е общата аспирация на два народа, намиращи се днес още под игото на сръбския режим.

…Както хърватите, тъй и македонците имат в Америка свои собствени вестници, в които се резюмира развоя на тяхната пропаганда.”[26]

Дадено е началото на ползотворно сътрудничество в борбата срещу сръбското подтисничество и личния режим на Александър Караджорджевич. Това взаимодействие както на организационно, така и на оперативно ниво, ще намери своята кулминация в Марсилския атентат от 9 октомври 1934 г. Периодът 1929-1934 г. се характеризира като подготовка за един решителен и смазващ удар, който ще увенчае връзките на ВМРО и „Усташа”. За съжаление не всички следи от това сътрудничество през посочения период са добре проучени (това в още по-голяма степен се отнася до периода след 1934 г.). Въпреки това ясно личи, че процесът на изграждане на Усташкото движение е пряко и косвено непрекъснато подпомаган от сътрудничеството между Павелич и Михайлов. През 1930 г. поглавникът помага на ВМРО да закупи оръжие. На следната 1931 г. в новосъздадения на унгарска територия военно-тренировъчен лагер Янка Пуста, намиращ се в непосредствена близост до югославската граница, са изпратени специалисти по пиротехника, които да обучават усташите.[27] Именно по това време в Италия се създава ръководния орган на хърватското движение – Главен усташки стан (ГУС). Чак през април 1932 г. върху страниците на официоза „Усташа” се появява същинското име на организацията – Усташка хърватска революционна организация (УХРО). В изготвените през 1933 г. „Принципи”[28] е отразено по-красноречив начин идейното влияние на националноосвободителното движение на македонските българи.

Същевременно се активизират връзките между македонската и хърватската емиграция отвъд Океана. „Хърватски Домобран” и МПО („Съюз на македонските политически организации в Съединените щати и Канада”) организират множество съвместни мероприятия в духа на първа точка от споразумението от 21-22 юни 1929 г. – засилена пропаганда в чужбина. Именно тук хърватско-македонските връзки от 1935 г. насетне ще бъдат най-явни.[29]

До 1932 г. УХРО се стабилизира с пряката помощ на ВМРО и под опеката на Рим и Будапеща. Отприщва се вълна от бомбени атентати в Югославия, която ще държи Белград в непрекъснато напрежение, чийто израз е серията протестни ноти до италианското и унгарското правителство. Между атентатите на ВМРО от 20те години и усташките от първата половина на 30те години се наблюдава несъмнена приемственост. През 1932 г. се стига и до неуспешното Велебитско въстание, когато усташки поборници се сблъскват със сръбската жандармерия. На 16 април с. г. усташкият в. „Грич” отбелязва, че в тригодишната „свръхчовешкат борба” срещу ненавистния диктаторски режим Усташкото движение е намерило верен съюзник в лицето на ВМРО.[30] В УХРО се открояват вече лидери като Еуген-Дидо Кватерник, Миле Будак, Андрия Артукович, Бранимир Йелич, Иван Перчевич, Мийо Бабич, Юре Францетич и Мийо Бзик, повечето от които ще заемат ръководни позиции в Независимата хърватска държава след разгрома на Югославия през април 1941 г.

На 12 февруари 1933 г. специалният пратеник „Усташа” Марко Дошен участва на Великия македонски събор в Горна Джумая, поднасяйки приветствие към ЦК на ВМРО и Събора, което е отразено през март в сп. „Илюстрация „Илинден”.[31] В началото на следващата 1934 г. се появява и брошурата на Дошен „Нашият съюз с македонските българи и за какво се борим ние, хърватите.” Към този момент взаимодействието между ВМРО и УХРО е стигнал до такава степен на развитие, че двете организации ще са в състояние да посрещнат достойно съдбоносната за националноосвободителното движение 1934 г.

Деветнайсетомайският преврат води, от една страна, до забраната на ВМРО и емигрирането на Иван Михайлов, но, от друга страна, засилва решимостта за безпощаден удар срещу режима на крал Александър. Цялото досегашно сътрудничество може да бъде видяно най-ясно през призмата на Марсилския Атентат. Тъй като работата е посветена на македонско-хърватското сътрудничество при краткото разглеждане на събитието от 9 октомври няма да бъде обърнато внимание на операция „Тевтонски меч”, а ще бъде концентрирано изцяло върху взаимодействието на ВМРО с „Усташа” в подвига на Величко Керин (Владо Черноземски).

На 15 юли 1932 г. Черноземски тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор терорист в хърватския лагер на „Усташа” Боргеторо и, ставайки приближен на Павелич. Последвалото забраняване на ВМРО след 19 май 1934 г. води до твърдата решимост за изпълнение на делото. Смъртната присъда на омразния югославянски крал вече на практика е подписана и това, което остава, е издебване на удобния момент. След като през нощта на 10 срещу 11 септември Иван Михайлов бяга заедно с жена си Менча в Турция, часовникът започва да тиктака. С планираното покушение се цели и удар по деветнайсетомайския режим, стремящ се да поддържа отлични отношения с Югославия. По време на посещението на Александър Караджорджевич в България между 27 и 29 септември обаче не се случва нищо, тъй като ВМРО правилно преценява, че провеждането на акцията на родна земя би влошило твърде опасно положението на София във външнополитически аспект.[32] Акцията ще се състои на френска земя, където набелязаната жертва ще пристигне по покана на външния министър Луи Барту – основна фигура в крепенето на следвоенното статукво и от там на заробването на Македония.

На 22 септември Владо Черноземски, Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич се озовават в Женева, където унгарските паспорти са им сменени с чехословашки (Чехословакия и Франция се намира в безвизов режим). С паспорта Владо получава и своя последен псевдоним – Петер Келемен. На 6 октомври групата е вече в Париж, където групата се разделя на две двойки. Черноземски и Крал отпътуват за Марсилия, а другите двама остават в Париж, за да действат в случай, че първият опит не успее. На 9 октомври в 14 ч. Келемен и другаря му по оръжие заемат позиция пред Борсовата палата. Пристигналият с крайцера „Дубровник” крал Александър е посрещнат от ентусиазирана тълпа, в която те се сливат. След като Караджорджевич и Барту се поздравяват, колата им само след стотина метра завива покрай Борсовата палата. Настъпва решителният момент. Мио Крал проявява слабост и не изскача напред по плана. По-късно той си спомня: „Келемен бе твърд и непреклонен. Мен ме хвана страх.” Владо го изругава през стиснати зъби: „Страхливец! Виж как се умира!”. В следващия миг Черноземски се хвърля между полицейския кордон, викайки „Да живее кралят!” и изпълнява върховния си дълг към организацията и Отечеството. Изваждайки автоматичния си маузер, той скача на стъпалото на колата и стреля от упор в Александър Караджорджевич, който смъртоносно улучен в сърцето се свлича на седалката. Шофьорът не успява да хване за косата българина и Луи Барту е ранен в горната част на дясната ръка (в последствие умира поради погрешно дадена медицинска помощ). Владо Черноземски продължава да стреля по охраната, докато не бива повален. Линчуван е и умира от раните си в Обществена безопасност, без да съумеят да изтръгнат от него нито една дума.

След атентата сътрудничеството между забранената ВМРО и силно ограничената от италианското правителство УХРО губи своята интензивност от периода 1929-1934 г. Разбира се, контактите между отделните ръководители и най-вече между Анте Павелич и Ванчо Михайлов се запазват. Почти парадоксално е, че създаването на Усташката организация и върхът на нейната революционна дейност съвместно с ВМРО в довоенния период са неразривно свързани с личността на крал Александър Караджорджевич. Всъщност официалното налагане на диктаторския великосръбски режим от 6 януари 1929 г. не толкова обуславя, колкото катализира вече започналия процес на сближаване на ВМРО с хърватските националисти.

Кирил Чуканов

Използвана литература:

Божилова, Р. История на Хърватия, С., 1998

Кочанков, Н. България и Независимата хърватска държава 1941-1944, С., 2000

Любомирова, Ир. Национализъм и национална политика в Независимата хърватска държава 1941-1945, С., 2001

Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките на Усташката организация и ВМРО, 2005 (непубликувана статия)

Марков, Г. Марсилският атентат през 1934, в Исторически преглед, 1987, кн. 1

Михайлов, Ив. Спомени, С.-Македония прес, 1997, т. 3

Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, С., 2003, т. 4

Сеизов, В. Хърватският въпрос, С., 1939

Хаджов, Ив. Veritas. Македония под иго, С., 1931

Църнушанов, К. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С., 1992

Църнушанов, К. Македония в хърватско-българските отношения през вековете, С., 2000

Jareb, M. Odnos dr. Ante Pavelica i Ustasko-domobranskog pokreta s Bugarima i Bugarskom od kraja dvadesetih godina do uspostave NDH u travnju 1941., In: Hrvatsko-bugarski odnosi u 19. i 20. stoljecu, Zagreb, 2005

Сп. „Илюстрация „Илинден”, 1933, кн. 44

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Църнушанов, К. Македония в хърватско-българските отношения през вековете, С., 2000, с. 33

[2] Михайлов, Ив. Спомени, С., 1997, т. 3, с. 625

[3] Църнушанов, К. Пос. съч., с. 34

[4] Църнушанов, К. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С., 1992, с. 130

[5] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 301

[6] Хаджов, Ив. Veritas. Македония под иго, С., 1931, с. 197 и с. 199

[7] Пак там, с. 200-202

[8] Любомирова, Ир. Национализъм и национална политика в Независимата хърватска държава 1941-1945, С., 2001, с. 31

[9] Църнушанов, К. Македонизмът…, с. 140

[10] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките на Усташката организация и ВМРО, (все още непубликувана статия, предоставена ми от авторката) 2005, с. 10

[11] Сеизов, В. Хърватският въпрос, С., 1939, с. 18

[12] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките…, с. 10

[13] Jareb, M. Odnos dr. Ante Pavelica i Ustasko-domobranskog pokreta s Bugarima i Bugarskom od kraja dvadesetih godina do uspostave NDH u travnju 1941., In: Hrvatsko-bugarski odnosi u 19. i 20. stoljecu, Zagreb, 2005, str. 127

[14] Ibidem, str. 128

[15] Ibidem

[16] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките…, с. 10

[17] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 627; Църнушанов, К. Македония…, с. 36-37

[18] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 627-628

[19] Jareb, M. Пос. съч., str. 130

[20] Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, С., 2003, т. 4, с. 206

[21] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките…, с. 14-15

[22] Jareb, M. Пос. съч., str. 131

[23] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 631-632; Кочанков, Н. България и Независимата хърватска държава 1941-1944, С., 15

[24] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките…, с. 18-19

[25] Jareb, M. Пос. съч., str. 133-134; Любомирова, Ир. Национализъм…, с. 35

[26] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 629

[27] Любомирова-Огнянова, Ир. Връзките..., с. 20

[28] Божилова, Р. История на Хърватия, С., 1998, с. 273-274

[29] Jareb, M. Пос. съч., str. 151

[30] Михайлов, Ив. Пос. съч., с. 629-630

[31] „Илюстрация „Илинден”, кн. 44, март 1933, с. 5 и 7

[32] Марков, Г. Марсилският атентат през 1934, в Исторически преглед, 1987, кн. 1, с. 47

Изворознание за Македония: Историческите извори за етническия състав на държавата на цар Самуил.

2008-10-25T17:23:00.000-07:00

Изворознание за Македония: Историческите извори за етническия състав на държавата на цар Самуил.

Историческите извори за етногенезиса на Самуиловата държава

Историческата наука в днешно врем разполага със значителен масив от документи, чрез които почти всеки заинтересован любител на миналото, може дори сам да си “реконструира” дадено историческо събитие. Радващ е фактът, че все повече и повече стават хората, които решават по една или друга причина да споделят своите наблюдения и оценки за естеството и характера на един или друг факт от далечното и не чак толкова, минало. Но за съжаление, някои от тези положителни констатации, губят от своята ценност заради появата и популяризирането на някои спекулации, породени от различни причини.

В съседна Р. Македония, чиято основна част от населението според проф. Едгар Хьош, все още не се е напълно изяснила етнически, поощряваните доскоро безкруполни лъжи и безцеремонни насилвания на безспорни исторически истини, продължиха да бъдат все така привлекателни и високо оценявани. Безспорно, един от най-често задаваните въпроси свързани с историята в тази страна, касае “етногенезиса на Самуиловото царство”. За съжаление, все още местните хора, продължават да бъдат лъгани по най-подъл и коварен начин, като вместо автентични цитати от средновековни източници, им се предлагат различни като съдържание и истинност, исторически “памфлетчета”.

Ето защо, като човек, кръвно свързан с Вардарска Македония, чувствам за дълг да представя познатите ми исторически извори, чрез които се надявам всеки честен и доблестен македонец, да си отговори сам на въпроса-“Какво по националност е населението, живяло на тези географски ширини през Х-ХІ век?!”

Приятно четене!

"...НАДПИС ВРЪЗ ПЛОЧАТА НА ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ"

„Во 6523 година од сотворението на светот се обнови таа крепост sидана и правена од Јоан самодржец Болгарски и со помошта и со молитвите на пресветата владичица наша Богородица и застопувањето на врховните апостоли таа крепост беше направена за убежиште и за спасување и за животот на Болгарите. Започната беше крепостта Битола во месец октомври во 20 ден, а се заврши во месец ... во крај. Тој самодржец беше Болгарин по род внука на Никола и Рипсимија благоверните, син на Арон, кој е брат на Самуил цар самодржавен и кој двајцата ја разбија во Штипон грчката војска на Цар Василиј каде беше земено злато ... а този в ... цар бидува разбиен од Цар Василиј во /6522 година од сотворението на светот во Клуч и почина во крај на летото."

*-Наскоро при разкопките на една църква във Воден, се откри друга плоча(според която отново и Самуил и Йоан Владислав са Българи), чиято историческа достоверност, все още се проверява..

В следващите редове съм цитирал 8 писменни средновековни източници (предимно Византийски), чрез които всеки непредубеден от фалшификации и исторически изкривявания човек, ще си даде САМ НА СЕБЕ СИ отговор на въпроса, «каква е етническата принадлежност на населението в Македония, за време на Цар Самуиловото управление?»

Македонско-българските отношения и великоалбанската експанзия

2008-10-25T17:19:00.000-07:00

Македонско-българските отношения и великоалбанската експанзия

Всяка една по-голяма държава на Балканите, си има своя “страна-клон”. Гърция си има Кипър, Албания си има Косово, а Република “Сръбска” представлява клон на Сърбия. “Клонът” на България, е Македония. Във всички тези “страни-клонове”, националното самосъзнание е идентично, с това на техните страни-“покровителки".

За съжаление, единствено изключение от тази-оказала се традиционна за Балканите напоследък практика е, Р. Македония. Жалко е, че все още в тази страна се провежда-може би сега в по-слаби размери, отколкото преди, анти-българска политика.

Днес Македония, се намира в много трудно положение. От една страна, тежкото икономическо състояние и безработицата, от друга-извратените обществени и граждански ценности на хората, явили се като резултат от разширяването на корупцията и криминала-унищожават и потискат македонските граждани.

Но и това са само част от големите проблеми, пред които е изправена Македония. Днес обаче, най-съществените, най-основните от тях, са свързани со опасността, породена от албанската експанзия и от присъствието на сръбска агентура в Македонските разузнавателни и контра-разузнавателни агенции. Именно, последните се явяват главната пречка, за пълноценното развитие на отношенията, помежду България и Македония. Тези фашизоидни елементи, се стараят да премахнат всеки опит за проява на българско самосъзнание, та дори и на някакво чисто приятелско отношение към Българите и българския народ, проявени от страна на някои гражданин на Македония.

Най-лошото в случая е, че в немалка степен, стремежите на антибългарските елементи в тези два държавни органа, се реализират успешно. Това е и причината, хронологията на техните анти-български действия, да е дълга.

Безспорно, най-очебиеща от тях, е свързана с въпроса за българската военна помощ от 1999 година, за Македонската армия-изразяваща се в 150 танка, още толкова гаубици, както и друго полезно военно оборудване.

Настоящето правителство на Р. Македония, унищожи по-голямата част от танковете, обяснявайки че това са стари, неефективни танкове и т.н.

Гражданите на Македония обаче, не бива да забравят следното: Именно с тези танкове и гаубици, македонската армия разбиваше и гонеше балистите и терористите на Али Ахмети-“Пашата”. Друго оръжие Македония нямаше. Безплатно пребиваващите на македонска територия повече от 70 години сръбски военни единици, така и не оставиха ни един танк или гаубица за нуждите на тази териториално обособила се вече, държава. Дори и нещо повече-когато през 1992 година разбраха, че тяхното присъствие в Македония е излишно, “Югославските” военни части, нарочно взеха всичко възможно със себе си. Стигна се и до куриози. Някогашните военни помещения на македонска територия, само за няколко дни, оставаха без врати и прозорци, без осветление и въобще-бяха разграбени по начин, достоен само за армия-окупаторка и агресорка. А нека да припомним, че през септември 1944 година, когато българската армия бе принудена да напусне територията на Македония, в Охрид например-българските офицерски власти, оставиха почти целия си запас от брашно и военни припаси на местните хора-“за да се отбраняват, ако се наложи”...

Чак след като и на Шар, “непригодните” българските танкове се представиха успешно, тогавашното македонско правителство, успя да закупи украйнска военна техника... Но народът има къса памет. И заради и това, сега се извършва изселване на всичко славянско от Западна Македония, като сърбокомунистите днес не престават да заблуждават народа, като дискредитират всичко про-българско. За това, по-късно.

В Македонската конституция, право на самоопределение и съдружаване имат всички малцинства. Като резултат на това, съществуват най-различни политически партии, обединения и асоциации..Даже има и партия на Египетската нация в Македония. Отсъства само политическа партия на българите, въпреки че 200 000 македонски граждани, са се декларирали като българи и имат българско гражданство. Това число в бъдеще, сигурно ще нарастне. Оттук нанатък, всичко зависи и от политиката на българското правителство, което без съмнение, ще окаже помощ на своя народ и ще го защити от великоалбанските аспирации.

Всички знаем, за страха на балистите от София.Но тук трябва да съдействат, цялата политическа и интелектуална елита в България, да надминат разногласията и сериозно да се застъпват за своите братя от Македония(която държавния суверенитет върху своята територия, отдавна го загуби).

Демократичната уния за интерграция (ДУИ)-“политическото крило на УЧК”, е противоконституционна партия, и в една нормална страна от Европейския съюз, щяха да я махнат от политическата сцена. Да имаше демократични принципи в Македония и ефективно разделение на властите, Конституционния съд трябваше да я провъзгласи като анти-държавна партия, която с оръжие промени властта и днес пропагандира своя стремеж за “Голема Албания”, като насажда и расова омраза.

Техният министър на образованието-Азис Положани, спекулира с програмата за реформи в образованието. Особенно абсурдни са, “измененията ” в учебната програма по история, в частта си за Албанските балисти. Тяхните зулуми и престъпления, върху мирното македонско население по време на Втората Световна война, не се споменават Те са изтрити. В същото време, българските войски изпратени в Македония, се наричат “окупационни”, а пък войниците(значителна част от които, са били синове на македонски бежанци в България)-“агресори”.

Голям парадокс-конфузна и срамна ситуация!!!

С това се цели да се създаде омраза на македонските деца, към България и българите, като по-този начин ги държи неинформирани и заблудени, подклаждайки тяхния сепаратизъм и отчужденост към всички околни държави(което е важна предпоставка, за по-лесното и безпроблемно реализиране на стремежа за “Велика Албания”). За съжаление, сред “спомосъществувателите” на тези албански планове са и някои православни македонски граждани, сред които основна част представляват споменатите вече представители на “сърбокомунистите” в македонското разузнаване и контраразузнаване.

Затова не ни и учудва изказването на новия македонски посланик в София-албанец, които каза, че “ще се бори за признаването на македонско малцинство” в България...
Освен това, такъв човек не биваше да получи “агреман”, защото е и участник във военния конфликт от 2001 год.

Целта на тази статия, не е да насажда анти-албанска омраза. Не става дума за албанофобия, ксенофобия или някаква извратена форма на съвременния национализъм.

Никои няма нищо против мирното албанско население в Македония, които са съседи с македонските българи от столетия. Но македонските албанци не бива да се остават да бъдат лъгани от някои косовски пропагандатори, за утопията “Голема Албания”. Защото такава държава е обречена, тъй като тя ще е без ефективни демократични институции, заобиколена отвсякъде с лошо настроени срещу тях държави. Затова е необходимо и албанците-балисти в Косово и Македония, да знаят че с тяхните действия може да породят много кръвопролития, от които ощетени може да излезат-тяхните братя-мирното албанско население в Македония. Можем само на Бог да се молим и да се надяваме, че Косовския въпрос няма да рефлектира в Македония, а пък тя заедно с България да потърсят начини за финално федеративно обединение, за едно наше общо по-добро бъдеще!!!

"Айзенхауер"

Убийството на Яне Сандански

2008-10-25T17:12:00.000-07:00

Защо бе убит Яне Сандански?

“Да живееш, значи да се бориш...” Тези думи посрещат всеки, който е решил да посети гроба и да отдаде почит пред паметта на големия български родолюбец от македонския край-Яне Сандански. Тези слова са казани от него самия преди сто години...А важат и днес, с не по-малка значимост.

Някои беше казал, че големите хора, ги познаваме по дела им..Яне, остана в нашите сърца и със своите думи-завети.

Преди 91 години, на 21 април 1915 г., в местността Балтата на Пирин планина, загина човека, които съвестно и доброволно ръководеше българската шпионска мрежа по време на Балканските воини, в Пиринско и Серско. Загина бореца, които в желанието си да се реализира идеала “за българска Македония”(както бе заявил в едно интервю през 1912 год.), чинно козируваше на българските офицери и помагаше във всичко, с което можеше да бъде полезен. Затова, според мнозина е неразбираемо, как така, той стана жертва на “за съжаление, българска ръка”.

Отговорът на този въпрос, е сложен. При всички положения обаче, трябва да имаме в предвид, че съществена роля за неговото отстраняване от Освободителните борби на Македония, изиграва покушението което той самия организира няколко години по-рано. През 1907 година, Яне Сандански, дава заповед за екзекутирането на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Христо Матов. Присъдата е изпълнена успешно, от родения в Горна Оряховица, североизточна България-Тодор Паница(странно защо, наричан от някои в днешно време, “етнически македонец”) като падат убити първите двама. С това действие, той си печели гнева на македонската емиграция, свързана с борбите на Македония (поне в онази си част, която живее извън пределите на Пирин). А тя е калена в многото борби и с турци и със сърби и със шиптари и е имала тогава навика, жестоко да си отмъщава при необходимост-и на свои и на чужди.

Така че, дори и цар Фердинанд да не е пожелал(има съмнения, относно това-дали той стои зад покушението) Яне Сандански да бъде убит, то на всички е ясно, че “аршина с които са мерили” някога в македонските среди, ще да е бил и причината за убийството на войводата..”

2008-10-25T07:44:00.000-07:00

zxczxc

2007-06-21T15:50:00.000-07:00

asdadasdasd

Проба2

2007-05-25T19:59:00.000-07:00

Проба2

Проба1

2007-05-25T19:57:00.000-07:00

Проба1

Проба

2007-05-25T19:26:00.001-07:00

Проба