По същество денационализаторските пропаганди на съседните балкански народи спрямо българския народ представляват опит на първите да наложат своето влияние в региона и представляват реакция срещу формирането и консолидирането на българска нация. Ситуацията в Македония след Берлин. договор е същата. 

Гръцките национални аспирации намират идеен израз в т.нар. "Мегали идея", проповядваща възобновяването на Византийската империя, създаване на Велика Гърция със столица Цариград и граници до Стара планина или до р. Дунав. 

След загубата на териториите на Княжеството и Изт. Румелия за гръц. кауза, гръцките националистични кръгове насочват изцяло вниманието си върху Македония. Гърция разчита и се опира на гръцкото и влашко население, населяващи предимно южните райони на Македония, а също така и на Цариградската патриаршия, чиято пропаганда, действувайки под закрилата на османските власти, успява да се наложи в някои изконно български територии. 

През 1878 г. в Атина е създаден т.нар. "Македонски комитет", чиято основна функция е организирането на въоръжени чети и изпращането им в Македония, за да се въздейства чрез сила на местното население да се отрече от Екзархията и от българ. дело. Като се възползват от неблагоприятното положение на българите по времето на Руско-Тур. осв. Война (1877-1878 г.) и Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) гръц. Патриаршия успява чрез интриги и клевети да въздействат върху османските власти за закриване на българските училища и църкви. Български учители, свещеници и първенци са подложени на преследване. 

Гръцката въоръжена пропаганда приема настъпателен и организиран характер от посл. години на ХІХ в. През 1894 г. е учредена т.нар. Етники Етерия (Национално дружество), в която участват офицери от гръцката армия, както и влиятелни цивилни лица. Задачата й е да подкопае устоите на българското национално-освободително движение в Македония и проправи път на гърцизма в областта. 

По време на Илинденско-Преображенското въстание гръцки правителствени кръгове подемат кампания за ограничаването и задушаването му. Елинизмът отново се възползва от влошеното положение на българите и се опитва отново да нанесе удар върху българското църковно и училищно дело. Рязко се усилва военната (въоръжената) пропаганда, която се ръководи от създадения в Атина през 1904 г. Елино-Македонски комитет. Той разполага с големи парични средства и организира андартски чети (елино-македонски отмъстителни чети), съставени от наемници критяни, които обаче не влизат в сблъсък с турските власти, а подлагат на терор селищата, верни на ВМОРО и Екзархията. 

Правдоподобна илюстрация на тази гръцка политика в Македония дава книгата "Изповедта на един македонски четник" (Албърт Сониксен). 

"През време на въстанието гръцките попове придружаваха турските войски в наказателните експедиции и посочваха кои села да се изгарят и кои селяни да се убиват... В този район (има се предвид Костурско) е селото Загоричане, в което се случило едно от най-забележителните събития в сегашната история на Македония. Гръцките попове подкупили един турски офицер да извършва чести претърсвания на селото и това накарало селяните да скрият своето оръжие на по-далечни места. След това старейшината на селото получил бележка, подписана от един "приятел", с която се предупреждавали селяните, че след няколко дена ще се направи друг по-пълен обиск. Мнозина от селяните заровили пушките. На определената дата селяните се събрали в черквата. Като чули свиренето на тръба и видели въоръжени хора да се приближават към селото, те помислили, че предупреждението се изпълнява и аскерът е дошъл да търси оръжие. Съвсем неочаквано един залп изпочупил стъклата на черквата и убил десетина души от събраните. Между богомолците настъпила паника и някои хукнали да бягат навън, но се видели обкръжени от стотина "Христови войници", повечето в гръцка униформа. Трима от водителите били облечени в униформата на гръцки офицери. Тази чета изклала 60 селяни Загоричане." 

Някои от жертвите били деца, бременни жени и старци. Останалите здрави след въстанието десетина къщи били изгорени. Това злодеяние бе извършено – както казва Сониксен – в името на Христа, устроено от гръцката черква. 

След това авторът цитира една чужда мисъл: "Аз не зная как може да се обвинява цял народ. Но когато един цял народ акламира подобно дело като това чрез своято единодушна преса и от амвона, нарича го патриотическо и героично и дава публични обеди на неговите извършители, какво трябва да се каже за такъв народ? Не такова, което ще кажат навярно за него като потомък на Сократ, Перикъл и Солон (по име поне) и избран народ на Байрона ...." 

Не по-малко амбициозна в сравнение с гръцката е и сръбската пропаганда в Македония. Тя се изразява в пряка помощ за населението на Македония. Един от центровете на сръбската пропаганда е основаното през 1886 г. в Белград дружество "Св. Сава". В него членуват най-изтъкнатите политици и общественици в Сърбия. Белград отпуска стипендии за младежи, които да прегърнат сърбизма като политическа и културна идея, като в последствие се превърнат в лицата, работещи за сръбската кауза в Македония. Но скоро сръбските власти се убеждават, че българската национална кауза трудно може да се изкорени. Затова сръбската държава започва да действа в друга посока, приемайки на въоръжение т.нар. "македонизъм", според който славянското население на Македония не е сръбско, но не е и българско, а отделен народ със своя самостоятелна история и традиции. Създателите на македонизма започват да изготвят учебници на базата на местни диалекти със сръбски примеси. Част от руските учени и публицисти, съобразно интересите на Русия, също застават зад подобна теза. 

Амбициите на сръбските и гръцките националистични кръгове спрямо Македония са толкова големи, че между двете държави се стига до предварително поделяне на Македония на "сфери на влияние". Гръцката страна предявява претенции за Ю. Македония до линията Неврокоп-Мелник-Прилеп-Крушево-Струга и настоява сръбското правителство да отзове своите консули от Сяр, Солун и Битоля като съответно прекрати своята пропаганда в "гръцката сфера на влияние". Гръцкото правителство поема отговорността да съдейства за назначаването на сръбски митрополити в Скопие, Велес и Призрен. Сръбското правителство отзовава своя консул от Сяр и прекратява сръбската пропаганда в Серски санджак, а Патриаршията назначава сръбски митрополит в Скопие.