“Да живееш, значи да се бориш...” Тези думи посрещат всеки, който е решил да посети гроба и да отдаде почит пред паметта на големия български родолюбец от македонския край-Яне Сандански. Тези слова са казани от него самия преди сто години...А важат и днес, с не по-малка значимост.

Някои беше казал, че големите хора, ги познаваме по дела им..Яне, остана в нашите сърца и със своите думи-завети.

Преди 91 години, на 21 април 1915 г., в местността Балтата на Пирин планина, загина човека, които съвестно и доброволно ръководеше българската шпионска мрежа по време на Балканските воини, в Пиринско и Серско. Загина бореца, които в желанието си да се реализира идеала “за българска Македония”(както бе заявил в едно интервю през 1912 год.), чинно козируваше на българските офицери и помагаше във всичко, с което можеше да бъде полезен. Затова, според мнозина е неразбираемо, как така, той стана жертва на “за съжаление, българска ръка”.

Отговорът на този въпрос, е сложен. При всички положения обаче, трябва да имаме в предвид, че съществена роля за неговото отстраняване от Освободителните борби на Македония, изиграва покушението което той самия организира няколко години по-рано. През 1907 година, Яне Сандански, дава заповед за екзекутирането на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Христо Матов. Присъдата е изпълнена успешно, от родения в Горна Оряховица, североизточна България-Тодор Паница(странно защо, наричан от някои в днешно време, “етнически македонец”) като падат убити първите двама. С това действие, той си печели гнева на македонската емиграция, свързана с борбите на Македония (поне в онази си част, която живее извън пределите на Пирин). А тя е калена в многото борби и с турци и със сърби и със шиптари и е имала тогава навика, жестоко да си отмъщава при необходимост-и на свои и на чужди.

Така че, дори и цар Фердинанд да не е пожелал(има съмнения, относно това-дали той стои зад покушението) Яне Сандански да бъде убит, то на всички е ясно, че “аршина с които са мерили” някога в македонските среди, ще да е бил и причината за убийството на войводата..”