Всяка една по-голяма държава на Балканите, си има своя “страна-клон”. Гърция си има Кипър, Албания си има Косово, а Република “Сръбска” представлява клон на Сърбия. “Клонът” на България, е Македония. Във всички тези “страни-клонове”, националното самосъзнание е идентично, с това на техните страни-“покровителки".

За съжаление, единствено изключение от тази-оказала се традиционна за Балканите напоследък практика е, Р. Македония. Жалко е, че все още в тази страна се провежда-може би сега в по-слаби размери, отколкото преди, анти-българска политика.

Днес Македония, се намира в много трудно положение. От една страна, тежкото икономическо състояние и безработицата, от друга-извратените обществени и граждански ценности на хората, явили се като резултат от разширяването на корупцията и криминала-унищожават и потискат македонските граждани.

Но и това са само част от големите проблеми, пред които е изправена Македония. Днес обаче, най-съществените, най-основните от тях, са свързани со опасността, породена от албанската експанзия и от присъствието на сръбска агентура в Македонските разузнавателни и контра-разузнавателни агенции. Именно, последните се явяват главната пречка, за пълноценното развитие на отношенията, помежду България и Македония. Тези фашизоидни елементи, се стараят да премахнат всеки опит за проява на българско самосъзнание, та дори и на някакво чисто приятелско отношение към Българите и българския народ, проявени от страна на някои гражданин на Македония.

Най-лошото в случая е, че в немалка степен, стремежите на антибългарските елементи в тези два държавни органа, се реализират успешно. Това е и причината, хронологията на техните анти-български действия, да е дълга.

Безспорно, най-очебиеща от тях, е свързана с въпроса за българската военна помощ от 1999 година, за Македонската армия-изразяваща се в 150 танка, още толкова гаубици, както и друго полезно военно оборудване.

Настоящето правителство на Р. Македония, унищожи по-голямата част от танковете, обяснявайки че това са стари, неефективни танкове и т.н.

Гражданите на Македония обаче, не бива да забравят следното: Именно с тези танкове и гаубици, македонската армия разбиваше и гонеше балистите и терористите на Али Ахмети-“Пашата”. Друго оръжие Македония нямаше. Безплатно пребиваващите на македонска територия повече от 70 години сръбски военни единици, така и не оставиха ни един танк или гаубица за нуждите на тази териториално обособила се вече, държава. Дори и нещо повече-когато през 1992 година разбраха, че тяхното присъствие в Македония е излишно, “Югославските” военни части, нарочно взеха всичко възможно със себе си. Стигна се и до куриози. Някогашните военни помещения на македонска територия, само за няколко дни, оставаха без врати и прозорци, без осветление и въобще-бяха разграбени по начин, достоен само за армия-окупаторка и агресорка. А нека да припомним, че през септември 1944 година, когато българската армия бе принудена да напусне територията на Македония, в Охрид например-българските офицерски власти, оставиха почти целия си запас от брашно и военни припаси на местните хора-“за да се отбраняват, ако се наложи”...

Чак след като и на Шар, “непригодните” българските танкове се представиха успешно, тогавашното македонско правителство, успя да закупи украйнска военна техника... Но народът има къса памет. И заради и това, сега се извършва изселване на всичко славянско от Западна Македония, като сърбокомунистите днес не престават да заблуждават народа, като дискредитират всичко про-българско. За това, по-късно.

В Македонската конституция, право на самоопределение и съдружаване имат всички малцинства. Като резултат на това, съществуват най-различни политически партии, обединения и асоциации..Даже има и партия на Египетската нация в Македония. Отсъства само политическа партия на българите, въпреки че 200 000 македонски граждани, са се декларирали като българи и имат българско гражданство. Това число в бъдеще, сигурно ще нарастне. Оттук нанатък, всичко зависи и от политиката на българското правителство, което без съмнение, ще окаже помощ на своя народ и ще го защити от великоалбанските аспирации.

Всички знаем, за страха на балистите от София.Но тук трябва да съдействат, цялата политическа и интелектуална елита в България, да надминат разногласията и сериозно да се застъпват за своите братя от Македония(която държавния суверенитет върху своята територия, отдавна го загуби).

Демократичната уния за интерграция (ДУИ)-“политическото крило на УЧК”, е противоконституционна партия, и в една нормална страна от Европейския съюз, щяха да я махнат от политическата сцена. Да имаше демократични принципи в Македония и ефективно разделение на властите, Конституционния съд трябваше да я провъзгласи като анти-държавна партия, която с оръжие промени властта и днес пропагандира своя стремеж за “Голема Албания”, като насажда и расова омраза.

Техният министър на образованието-Азис Положани, спекулира с програмата за реформи в образованието. Особенно абсурдни са, “измененията ” в учебната програма по история, в частта си за Албанските балисти. Тяхните зулуми и престъпления, върху мирното македонско население по време на Втората Световна война, не се споменават Те са изтрити. В същото време, българските войски изпратени в Македония, се наричат “окупационни”, а пък войниците(значителна част от които, са били синове на македонски бежанци в България)-“агресори”.


С това се цели да се създаде омраза на македонските деца, към България и българите, като по-този начин ги държи неинформирани и заблудени, подклаждайки тяхния сепаратизъм и отчужденост към всички околни държави(което е важна предпоставка, за по-лесното и безпроблемно реализиране на стремежа за “Велика Албания”). За съжаление, сред “спомосъществувателите” на тези албански планове са и някои православни македонски граждани, сред които основна част представляват споменатите вече представители на “сърбокомунистите” в македонското разузнаване и контраразузнаване.

Затова не ни и учудва изказването на новия македонски посланик в София-албанец, които каза, че “ще се бори за признаването на македонско малцинство” в България...
Освен това, такъв човек не биваше да получи “агреман”, защото е и участник във военния конфликт от 2001 год.

Целта на тази статия, не е да насажда анти-албанска омраза. Не става дума за албанофобия, ксенофобия или някаква извратена форма на съвременния национализъм.

Никои няма нищо против мирното албанско население в Македония, които са съседи с македонските българи от столетия. Но македонските албанци не бива да се остават да бъдат лъгани от някои косовски пропагандатори, за утопията “Голема Албания”. Защото такава държава е обречена, тъй като тя ще е без ефективни демократични институции, заобиколена отвсякъде с лошо настроени срещу тях държави. Затова е необходимо и албанците-балисти в Косово и Македония, да знаят че с тяхните действия може да породят много кръвопролития, от които ощетени може да излезат-тяхните братя-мирното албанско население в Македония. Можем само на Бог да се молим и да се надяваме, че Косовския въпрос няма да рефлектира в Македония, а пък тя заедно с България да потърсят начини за финално федеративно обединение, за едно наше общо по-добро бъдеще!!!