Книгите на Георгия Пулевски, финасирани от сръбската държава през 70-те години на 19 век, са били забравени още преди смъртта на автора им. Още повече, че в тях се е предлагал модел на македонизма като локален вариант на сръбството. Ръкописите му от по-късно време, които се пазят и до днес в Народната библиотека в София, бяха издадени за първи път преди 2-3 години. Дейността му е била без обществени последствия. Съвременниците на Пулевски не са го поставяли редом до личности като Пърличев, Шапкарев или Цепенков. Например няма нито един пример деец на ВМОРО да цитира Пулевски и негови текстове. Старецът е доживял живота си в България с българска държавна пенсия като борец за освобождението на България без да оказва влияние върху развитието на екзархийска Македония.

Кръсте Мисирков е не по-малко гротесков случай на ранен македонизъм. Гръцки и сръбски възпитаник, ученик на сръбската школа в македонизма на Стоян Новакович, той никога не скъсва с българщината. Само една година след издаването на "За македонцките работи" той се отрича от идеите си. Впоследствие в биографията му се редуват македонистки и великобългарски периоди. Умира през 20-те години на 20 век като български учител и провинциален училищен директор извън Пиринска Македония. Още веднага след 1903 "За македонцките работи" е била унищожавана от македонски революционери на ВМОРО поради антибългарщина. Постепенно Мисирков е бил напълно забравен и споменът за него е възкресен едва след 1944 в СР Македония. Влиянието му върху екзархийска и ВМРО-ска Македония е било нищожно. Впрочем и днес внуците му живеят в София...

Заключение. Антибългарският македонизъм преди 1944 никога не е бил масово социално-психологическо явление. Неговите поддръжници са били обикновено свързани в отделни периоди от дейността си с небългарски политически интереси - и Пулевски, и Мисирков, и Чуповски са били на сръбска служба или със сръбско образование. И това никак не е случайно. Както твърди скопският академик Иван Катарджиев, ключово значение за изграждането на македонската нация са имали откъсването от останалите българи след 1918 и създаването на югославската СР Македония след 1944. Пак според него пълното отделяне от българщината е било възможно само за младите генерации македонци, израсли без контакт с България. Но големият въпрос е кои да бъдат истинските герои на днешна Македония - български интелектуалци и събирачи на автентичен фолклор като Миладинови или слабо образовани зидари, автори на просръбски литературно-исторически мистификации като Пулевски?