След края на ВСВ (Втората световна война) под ръководството на ЮКП (Югославската комунистическа партия) започва процес на засилена и активна насилствена денационализация на българското население във Вардарска Македония. В новосъздадената република Македония не се допускат български книги и вестници; хиляди българи са гонени, репресирани и убивани. Извършва се тотална фалшификация на историческото минало на българското население в Македония, повежда се системна кампания против всичко българско, против българския народ и неговата култура. Македонизмът става главна идейно-политическа доктрина, с всички средства се насажда "македонско съзнание" сред населението, изобретява се дори и "македонски книжовен език" и "македонска азбука".

Македонизмът представлява политическа концепция, създадена от великосръбската пропаганда, насочена против коренните интереси на българския народ в Македония. По своя характер македонизмът отрича българския етнически облик на славянското население в Македония. Целта му е да откъсне българското население в Македония от неговата национална общност и да улесни проникването на сръбската държава по долината на р. Вардар, за да получи излаз на Егейско море. 

Македонизмът притежава множество интерпретации. Според неговите идейни създатели – Стоян Новакович и Йован Цвиич – македонските славяни не са нито българи, нито сърби, а отделен народ със своя култура и историческо минало. И според двамата гореспоменати да се внуши на македонските българи, че са сърби е трудно и ето защо сръбската пропаганда трябва да се насочи към това да внуши на македонските българи, че не са българи, а македонци, а едва в последствие да пристъпи към сърбизирането им. 

По времето на сръбската буржоазна държава обаче тези съвети не са следвани. Сръбското кралство обявява славянското население в Македония за прави сърби или за южни сърби. Идеите на македонизма в чист вид биват приложени от ЮКП. 

Всъщност между двете световни войни се зараждат три вида македонизъм: 

 сръбски 

 български (в лицето на ВМРО) 

 комунистически (коминтерновски) 

Сръбският македонизъм е в пълно съзвучие с идеите на Новакович и Цвиич. В годините между двете световни войни той е с много малко влияние в Македония. Характерна особеност на сръбският македонизъм е неговата агресивна антибългарска насоченост. 

Българиският македонизъм е реакция на славянското население в Македония (и по-специално във Вардарския й дял) на опитите на сръбските власти да наложат пряка сърбизация. За да се спаси от преследванията и терора част от българското население е принудено да приеме максимата: "По-добре македонци, отколкото сърби". 

Комунистическият македонизъм е резултат от опитите на комунистическия интернационал за изкуствено създаване на нови балкански нации като способ за по-лесното проникване на съветското влияние в тези територии. 

След ВСВ три вида македонизъм влизат в комбинация, като водещи се проявяват сръбския и коминтерновския македонизъм. До 1948 г. между тях съществува единодействие, но след разрива между Сталин и Тито сръбският македонизъм се налага окончателно като доминиращ. 

Македонската държава – дело на Тито и комунистическата партия трябва тепърва да се утвърждава културно и езиково. Ето защо след ВСВ във Вардарска Македония се пристъпва към създаването на "македонски книжовен език". 

Диалектите в географската област Македония в продължение на 15 века (VІ-ХХ) споделят всички най-характерни особености на говорите от останалите две български области – Мизия и Тракия. Заедно с тях всички те образуват неразкъсваема лингивстична цялост, известна под името български език. В този смисъл съставянето на т.нар. македонски език няма отношение към науката, а е определен политически акт, целящ да раздели българския език на две части. 

Лингвистичният македонизъм не е нищо друго освен опосредствена форма на сърбизация на българския език от географ. област Македония, продължила от края на по-миналия век до сега. 

За няколко дни през 1944 г. в Скопие бе "създаден" книжовен македонски "език" – на определено място, на определена дата и с декрет. 

Цялата история на българският език – стара и нова, бе иззета и фалшифицирана. Показателен в това отношение е трудът на Блаже Конески "Историjа на македонскиот jазик", който анализира същия езиков материал и същите езикови паметници, разгледани вече от К. Мирчев в "Историческа граматика на българския език", и който повтаря – нерядко буквално, но разбира се, под друг етикет, всички основни положения на големия български учен. 

Общо взето така изглежда политическата ситуация във Вардарска Македония след ІІ световна война. Нека разгледаме и развоя на събитията и в другите два дяла на Македония – Егейския и Пиринския. 

В Егейска Македония след края на ВСВ избухва гражданска война като военните действия продължават до 1949 г. Комунистическите сили на Югославия и България подкрепят действията на въстаналите в Егейска Македония българи чрез предоставяне на военна помощ на партизаните, мед. помощ, базови лагери и т.н. Всъщност ЮКП се опитва да се възползва от неуреденото положение в Гърция и да заграби Егейска Македония с така желания излаз на Егейско море. Тези опити претърпяват неуспех и това предизвиква огромна вълна от емигранти, която се насочва към страните от източния блок. Броят на българите загинали в пожарите на гражданската война възлиза на около 20 хил. Друга част от македонските българи от Егея се принудени да напуснат родните си места. Според източниците броят им възлиза на около 50 000 души. Едни от тях емигрират в съветски републики, Полша, Чехословакия, България и най-вече във Вардарска Македония. Голяма част от това население желае да се установи на българска територия, но то бива пренебрегнато от БКП и съответно насочвано към Югославия. 

Ситуацията в Пиринска Македония по същото време е също динамична. Отбили опитите за заграбването на Пиринска Македония в края на 1944 г. и началото на 1945 г., партийното и държавно ръководство на България в нач. на 1946 и през 1947 г. отново са подложени на маскирания натиск на Белград да признае населението в Пиринско и македонските бежанци като част от т.нар. "македонска нация", да им се даде статут на културно-национална автономия. Тези изисквания се предявяват непрекъснато, особено във връзка с преговорите за сключването на съюзен договор между България и Югославия за създаването на южнославянска федерация. 

На 7 юни 1946 г. в Москва се провежда срещу между Й. В. Сталин, Г. Димитров и Й. Б. Тито. Обстойно са разисквани българо-югославските отношения и македонския въпрос. Сталин хвали югославяните, че били "по-гъвкави", давайки "автономия" на Вардарска Македония. В императивна форма той препоръчва на българската делегация да даде културно-национална автономия на Пиринска Македония, като посочва, че с присъединяването й не трябва да се бърза. 

На 9 и 10 август 1946 г. в София се провежда Х пленум на ЦК на БРП. Под натиска на Сталин и Тито се взема решение да се даде културно-национална автономия на Пиринска Македония. 

За да парира предварително съпротивата на населението против решенията на Х пленум по макед. въпрос, още през юни 1946 г. са извършени масови арести на привърженици на ВМРО в Пиринска Македония, София и другаде. 

Започва да се осъществява широка идеологическа и политическа дейност: свикват се събрания, разменят се делегации със Скопие, устройват се събори, срещи и т.н. На населението на Пиринска Македония всячески се втълпява, че е "македонско". В училищата започва да се преподава и изкуствено създадения македонски книжовен език, който е чужд за пиринските българи. Откриват се "македонски областен театър", "македонски книжарници". 

Въпреки всички опити на Скопие обаче, българите от Пиринска Македония остават чужди на македонизма. Краят на този изкуствен опит за създаване на макед. нация в границите на Пиринско идва с разрива между Сталин и Тито през 1948 г. Тогава в Пиринска и Вардарска Македония започва да протичат два аналогични процеса с противоположни знаци, а именно – във Вардарска Македония просръбския македонизъм окончателно надделява над коминтерновския, а в Пиринска Македония просръбския македонизъм изгубва всякакви позиции. 

В НР Македония се провежда политическа и административно чистка. Мнозина са изпратени в лагерите на Голи Оток. 

В Пиринско македонските учители са изгонени, македонските театър и книжарници – затворени. Отношението към т.нар. "македонска нация" противополжно се променя. Предприемат се радикални мерки против македонското самосъзнание. На ХVІ пленум на ЦК на БРП 1948 г. и на V конгрес на БКП 1948 г. частично се изясняват и коригират грешките на комунистическата партия по македонския въпрос.