Македонски се нарича въпросът, за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадане на Османската империя в кр. на 19 в. и нач. на 20 в. 

За много хора в България, предимно от младото поколение, този проблем е почти непознат. Повечето го свързват с проблема за признаването на независимостта на Република Македония, а други с полемиката съществува или не "македонска нация". 

Допреди 40-50 години обаче за всички, както в България, така и в Европа Македонският въпрос е въпроса за освобождението на българите в Македония и Одринска Тракия от турска власт, а след Междусъюзническата война от 1913 г. за правата и свободите на българското население в Егейска и Вардарска Македония. 

"Македония", отново употребявана като географско понятие от началото на 19 в., се отнася за територията, чиито граници се определят приблизително на север до Шар планина, Карадаг (Скопска Черна Гора), Козяк планина, Осоговска планина; на изток до р. Места (Нестос); на юг до Егейско море и река Алиакмон (Бистрица) и на запад до планините Кораб, Ябланица, Мокра и Пиндос. Тази географска дефиниция обаче е напълно произволна. Нея дължим на европейските географи от началото на 19 в., които се ориентират по отношение на Македония отново по съчиненията на Птоломей и Страбон. В началото на 20 в. Македония не представлява нито географска, нито етническа единица. 

След 1864 г. европейските владения на империята са разделени на следните административни единици (вилаети): Одрин, Солун, Битоля, Янина, Шкодра и Косово. Едва с възникването на Македонския въпрос, сключването на Берлинския договор и особено след започналата европейска реформаторска акция в Македония (1903 г.) понятието прониква в съзнанието на османците. Разбира се, в администрацията продължава да се говори не за "Македония", а за "виляет – и селясе", "трите вилаета", за които се предвиждат определени реформи. 

Достоверните данни за броя на населението в Македония и преди всичко за числеността на македонските народностни общности, са редки. Затова пък съществува изобилие от етнографски статистики и карти. 

Върху три от най-известните карти на Балканския полуостров преди 1878 г., картите на Буе, Льожан и Киперт, Македония е изобразена като територия, почти изцяло населена с българи. Не на последно място на това обстоятелство се дължи и фактът, че през 1876 г. граф Игнатиев, руски посланик при Високата порта, иска от делегатите на международната конференция в Истанбул през 1876 г. всички области, маркирани върху картата на Хиперт като "български", да бъдат присъединени към планираната автономна държава България. На тази основа в Сан Стефанския договор се предвижда създаването на българска държава, която включва цяла Македония. 

Но Сан Стефанският мирен договор е ревизиран на Берлинския конгрес през 1878 год. Именно след конгреса възниква Македонският въпрос. Според решенията от Берлин Македония и Одринска Тракия са върнати под властта на султана. 

Македонският въпрос е наследник на българския въпрос – въпросът за границите на България след възстановяването й, и на Източния въпрос – въпросът за наследството на Османската империя в Европа. 

Съседните балкански правителства се опитват да лансират идеята, че Македонският въпрос е общобалкански, и предявяват определени териториални претенции. Национално-освободителното движение на българите в Македония, съперничеството между балканските държави за владеенето на областта и борбата между големите империалистически държави за влияние на Балканите усложняват и изострят Македонския въпрос.